Руиз не му обръщаше внимание. Той се мяташе из малката килия, търсейки поне някакъв намек за съдбата, сполетяла девойката. Вратата към двора за разходки също беше изпепелена, но прецизно — сякаш онзи, който е работил с енергомета, страхотно се е стараел да не причини вреда на обитателя на килията. Очевидно бе, че нападателите са проникнали откъм двора, преминали са през камерата и са излезли в коридора. Взели ли са Низа и останалите със себе си? Той не откри в помещението нито петънце кръв, нито някакви следи от употреба на смъртоносно оръжие, и малко му олекна. Стори му се, че в стаята, въпреки вонята на насилствена смърт, изпълнила казармата, все още витае ароматът от парфюмите на принцесата. Вдигна възглавницата й и зарови лице в нея.
— Кога се случи това? — с приглушен глас попита той андроида, който пристъпваше от крак на крак при вратата, чупейки ръце в механична имитация на смущение и разкаяние.
— Диамантен накит ще бъде щастлива да ви даде изчерпателни обяснения — отвърна съществото. — Моля ви, разберете, че основната ни задача е възстановяването на загубите и пълното задоволяване на изискванията на клиента. Господарката ще се постарае да компенсира всичките ви загуби, но вие трябва да разберете, че тя също е понесла тежки щети.
Руиз беззвучно се озъби. Загубите на Диамантен накит изобщо не можеха да се сравняват с неговите. Но поне той разполагаше с някакви косвени доказателства, че Низа е жива. Тя не беше загинала. Кой ли я беше взел? Първото име, което му хрумна, беше Кореана. Нима тя бе толкова безумна, че да организира нападение над казармите? Как изобщо беше успяла да издири фараонците? В Морекупчина имаше няколко подобни заведения. Повечето от собствениците им старателно пазеха в тайна имената на своите клиенти и обитатели, особено пък Диамантен накит. Може би щеше да научи повече от нея самата?
Руиз излезе в коридора и видя, че пътят към изхода е преграден от четири робота-убийци. Сега стана съвсем ясно, че няма да му дадат да си тръгне, без да поговори с Диамантен накит, дори и да не искаше.
— Да вървим — кимна той на андроида.
Диамантен накит се оказа съвсем различна от това, което очакваше. Тя беше дребна спретната жена на средна възраст. Върху тясното лице нямаше следи от козметика, носът й беше дълъг, устните — тънки и безцветни. Сивите й коси бяха стегнати в опашка на тила и бяха толкова обтегнати, че би трябвало да я боли.
Кабинетът на собственичката на казармите изглеждаше като декор на историческа холопиеса по мотиви от културата на Старата Земя. Матовата светлина падаше върху тъмнозелени папрати, които растяха в саксии, наредени върху кръгли масички. Стените бяха покрити с тапети, изобразяващи синкави рози. Единственият дисонанс в тази композиция бе огромният блестящ робот-убиец, застанал в далечния ъгъл, макар че полираната му глава беше украсена с шапчица с гънки и той държеше в ръцете си букет мушкато, за да се вписва по някакъв начин в интериора.
Диамантен накит посочи на госта си една кушетка с криви облегалки, доста неудобна на външен вид, и двамата седнаха един до друг. Руиз свали шлема и ръкавиците си. Той изведнъж усети, че бронята му е раздърпана и зацапана с кръв.
Домакинята, изглежда, изобщо не се вълнуваше от външния му вид.
— И двамата понесохме загуби — каза тя без никакво встъпление и му подаде чашка с тънко столче, пълна с някаква зеленикава течност. После бегло се усмихна и отпи от своята чаша. — Вие се представихте като Руиз Ау. Това случайно да не е името на знаменития агент на Лигата на Изкуствата от Дилвърмуун!? Нима вие и той сте едно и също лице?
— Не — отвърна Руиз. — Кой задигна имуществото ми?
Той остави чашата, без дори да отпие.
— Може би предпочитате чай? — попита домакинята.
— Не. Кажете какво знаете за онези, които ограбиха казармите ви?
Тя отново отпи предпазливо от чашата си.
— Аз се надявах, че тук вие ще ми помогнете.
Руиз се опита да се направи на учуден:
— Откъде мога да знам нещо за тези хора?
Диамантен накит го погледна с проницателните си очи.
— Мисля, че нападението е било организирано с една-единствена цел — да се задигне вашето имущество.
— Какво ви кара да мислите така?
— Много неща. Включително и моята интуиция, която рядко ме подвежда в подобни случаи. Първо, преди два дни беше направен доста неумел опит да се проникне до вашите данни в нашата база. Естествено, без резултат. Точно преди това казармите ни бяха посетени от печално известния наемен убиец Реминт. Той разговаря с друг роб от Фараон на име Фломел, когото пускахме да се разхожда в същия двор, където излизаха и вашите роби. Нали вашите роби също са от Фараон? Правилно ли съм запомнила?