— Точно това име не ми се е налагало да го чувам — отвърна Диамантен накит. Приближи се до бюрото от розово дърво и изтрака няколко пъти по вградената клавиатура. — Хм, в архивите ми не се споменава за нея. А как изглежда тя?
Руиз се постара да опише Кореана колкото се може по безпристрастно — нейните маниери, стройното тяло, безценното лице. Струваше му се, че не е показал чрез гласа си изпълнилите го гняв и ярост, но в проницателните очи на домакинята се мярна разбиране и тя се усмихна. Когато той приключи с описанието, тя поклати глава:
— Не. Ако тя действа в Морекупчина, вероятно използва услугите на други казарми или частни приюти. А може и да е общувала с мен винаги чрез посредници. Фараонецът Фломел беше доставен тук от някакво коткоподобно на име Ленш — тук вероятно също може да се намери връзка с Реминт. Единият от нападателите беше точно от тази раса. За малко да го хванем, но в последния миг онзи, когото смятаме за Реминт, му отнесе главата с енергомета. За съжаление от него остана много малко, за да сравним идентификационните му данни с данните на съществото, което доведе тук Фломел. Но ми се струва, че става въпрос за едно и също същество. Кажете ми сега защо смятате, че Кореана може да има нещо общо с отвличането на вашите роби? За какво са й тези фараонци?
Руиз се зачуди дали си струва да споменава за геншите, но в края на краищата реши, че е глупаво да разпространява подобни сведения. Те моментално щяха да станат всеобщо достояние, дори и Диамантен накит да умееше да пази тайна.
— Навремето, преди да ги открадна, тези роби бяха нейни.
— Ааа…
— Какво стана с Фломел?
Тя се усмихна:
— И него са го взели. Не намерихме тялото му.
Руиз мислеше трескаво. Започваше да става все по-вероятно зад това нападение да стои Кореана. Ако наистина бе така, то сега тя отново беше събрала цялата фокусническа трупа заедно с феникса, единствено без загиналия Кроел. Дали финансовите съображения бяха достатъчно важни за нея, че да рискува заради тях да си навлече гнева на пиратските главатари? Логичният отговор беше „не“. Но до каква степен Кореана се ръководеше от логиката? Трябваше му допълнителна информация.
— Моля ви, разкажете ми какво ви е известно за Реминт.
Диамантен накит сви рамене:
— Преди няколко години той беше най-страшният и жесток наемен убиец в Морекупчина — при споменаването му кръвта застиваше в жилите, а това е достатъчно красноречиво. Той беше хитър, необичайно надарен физически, безмилостен. За неговите подвизи и таланти в тази област се говореха легенди. После Реминт кой знае защо изчезна от сцената. Никой не можеше да докаже, че го е убил, така че аз реших, че просто се е уморил от занаята си и се е оттеглил да си отдъхне. Такива неща се случват. Носеха се слухове, че са го виждали на Дилвърмуун и на други далечни светове, но аз не вярвах. Знаменитите хора винаги се привиждат на някого, не е ли така? Много се учудих, когато разбрах, че се е появил тук — когато дойде да разпитва Фломел. Доколкото знам, за първи път от няколко години някой може уверено да заяви, че е видял Реминт. По-точно, за пръв път от четири години.
— Наемник ли беше?
— Не, тогава не. Работеше за брат си, Алонсо Юбере. Вероятно сте слушали за него. Той притежава цяла гвардия генши и се занимава с личностни модификации, предимно по поръчка на пиратските главатари. Говори се, че братята са имали противоречия — точно преди Реминт да изчезне. Струва ми се, че е истина. Алонсо е необичайно предпазлив човек. Той никога не би ме нападнал, освен ако животът му не е застрашен непосредствено. А аз не мога да разбера по какъв начин вашите роби могат да го заплашват. Или Реминт действа самостоятелно, или работи за някого. Такава е моята версия, като не знам доколко е вярна.
На Руиз му се зави свят заради страхотния хаос в мислите му. Алонсо Юбере! Той беше построил хипотезата си въз основа на личното отмъщение на Кореана. Сега подобна идея изглеждаше прекалено елементарна. Неочаквано се оказа, че в тази история има прекалено много съвпадения.
— Всичко ли е наред с вас? — попита Диамантен накит. — Познавате ли се с Юбере?
— Аз… срещали сме се. Съвсем за кратко — той си спомни за тъмнокосата жена, която падаше в ямата, за да бъде изядена от геншите. — Кажете ми, моля ви, кога именно беше извършено нападението?
— По-предишната нощ, в три часа през нощта. Атаката и оттеглянето отнеха само петнайсет минути — в много отношения доста професионална работа.
Руиз се облегна назад, сърцето му биеше бясно. Онази жена в ямата би могла да бъде Низа. Реминт е имал достатъчно време да достави фараонците на Юбере, преди Руиз да проникне в крепостта.