Диамантен накит гледаше внимателно, а в проницателните й очи блестеше интерес.
— Моят разказ явно ви огорчи. Защо?
Руиз почувства, че всеки момент ще се пречупи под тежестта на информацията. Внезапно той усети нещо повече от обикновена умора. Мислите му течаха значително по-бавно от нормалното и не можеше по никакъв начин да ги събере заедно. Началото на всяка мисъл изчезваше в някаква мъгла, преди той да успее да я доизмисли.
— Имам основания да предполагам, че Кореана искаше да изпрати робите точно при Юбере, когато ги откраднах от нея.
— Ако тя беше постигнала целта си, това щеше ли по някакъв начин да провали плановете ви?
— Възможно е.
Той се опитваше да не мисли за възможността Низа да гние в кошмарната супа на дъното на пропастта. А дори тялото й да бе още живо, можеха вече да я обработват и да я превърнат в нещо неизмеримо по-непълноценно от човешка личност. Какво можеше да направи в момента? Трябваше му време да размисли, да анализира ситуацията, да намери алтернативи. И нали не беше абсолютно сигурно, че Реминт е действал по заповед на Кореана. Със същия успех зад похищението можеше да стои Публий. Той също беше свързан с Юбере, на него също му трябваха допълнителни лостове за въздействие над Руиз. Може пък Реминт още да не бе успял да достави плячката в крепостта. Бившият агент се опита да възстанови в паметта си няколкото мига, които беше прекарал в компанията на истинския Юбере, преди да го убие. Нямаше ли в тях нещо, което трябваше да вземе предвид? После той си спомни мярналото се в лицето на жертвата смайване и как просто бе изхвърлил от главата си този факт. По какъв начин господарят на цитаделата би могъл да разбере за него, ако не е просветлен предварително от Публий или Кореана?
Трябваше му време, за да обмисли всичко както трябва, но не разполагаше с абсолютно никакво време. Ако са отвели Низа в анклава, процесът най-вероятно е започнал. Той въздъхна дълбоко и се опита да събере мислите си. Ако са я изпратили долу, вече е прекалено късно. Но ако тя все още бе в тъмниците на Юбере, имаше вероятност да прекара там доста дълго, тъй като марионетката не беше в състояние да я прати при геншите. Налагаше се да изхожда от предположението, че точно така е станало. Тогава се налагаше да хване Реминт възможно най-бързо с надеждата, че Низа още не е доставена на местоназначението. Много му се искаше да мине без нов поход до крепостта, тъй като при изпълнението на тази операция вероятно щеше да му се наложи да свали заклинанието от фалшивия Юбере, което означаваше, че ще изгуби преимуществото си пред Публий. Руиз потри лицето си с ръце. Само да не беше тази непоносима умора!
— Всичко е наред — каза той. — Вие трябва да знаете кой и защо ви е нападнал, а аз трябва да си върна моята собственост. Можете ли да ми дадете архивна справка за Реминт — биография, навици, къде пребивава обикновено, приятели?
— Разбира се. И ще добавя доклада, представен от пиратските експерти по съдебна медицина. Може и да намерите нещичко полезно за себе си в него, макар че операцията е извършена много чисто — отвърна Диамантен накит. — Но ви ги давам при условие, че ще споделите с мен всичко, което успеете да си изясните. Ще заплатя прилична сума за всички нови данни, които добавите към архива ми, плюс пазарната цена за изгубените роби. И повече от щедро възнаграждение за главата на Реминт.
— Договорихме се — отвърна Руиз с измъчен глас.
— Добре — кимна домакинята.
Тя се изправи, взе от бюрото някаква дискета и я подхвърли на госта си.
— Но искам да ви предупредя — не бъдете алчен. Узнайте всичко, което успеете, но не правете нищо повече. Ще получите парите си — и продължете да си живеете спокойно. Разказаното от вас ме кара да мисля, че Реминт по някакъв начин все още е свързан с брат си. Не правете грешката да се бъркате в делата на Алонсо Юбере — той е играч от висшата лига, за разлика от нас, простосмъртните. И не се опитвайте да получите главата на Реминт, освен ако не сте невероятен късметлия. Както вече ви казах, той е легенда, демон в човешки облик.
— Навярно това е разумен съвет.
Тя се усмихна — усмивката й изглеждаше странно хищна върху безцветното безизразно лице.
— Точно така. Ако, разбира се, вие не сте онзи известният Руиз Ау.
Взвод роботи-убийци съпроводи Руиз до изхода. След като се озова на борда на подводната лодка, той с радост видя, че Олбани все още държи Публий под прицела на енергомета си. Той беше почти сигурен, че по време на отсъствието му ситуацията се е влошила. Извади от шкафа един повод и го хвърли на партньора си.