Основите на кулите бяха изпълнени от тунели и проходи. Някои се намираха на равнището на водата, други — малко по-високо. Част от тях бяха оборудвани с устройства, подаващи сигнал, ако вътре проникне някой. Останалите изглеждаха мрачни и неприветливи.
Фараонците се блещеха на всички тези чудеса със зейнали уста. По мръсната вода сновяха раздрънкани джонки с разноцветни платна, галери с приковани към веслата роби и модните в момента продълговати лодки. Стопаните на плавателните съдове включваха цялото многообразие на расите, познати във Вселената. От време на време спътниците на Руиз не можеха да сдържат възклицанията си на смайване. Те не бяха прекарали в робските казарми достатъчно дълго, за да свикнат с вида на жителите на други планети.
Предводителят се постара да запомни пътя, по който пристигнаха в Морекупчина.
Глава 8
Ругатните на Кореана се лееха в тих и монотонен, но и доста гневен поток. Жената висеше надолу с главата в амортизационната мрежа и не виждаше нищо заради мръсотията и растенията, полепнали по люка на кабината.
Корабът леко се разтресе и затъна още по-надълбоко. Кореана млъкна. Трябваше да насъбере още малко сили, преди да започне да търси начин да измъкне флитъра от блатото.
Жената разкопча ремъка на мрежата и се пльосна върху тавана на флитъра. Катерът отново се разклати и тя се уплаши. Интересно, каква ли е дълбочината на блатото?
Кореана внимателно изследва тялото си, после сви и изпъна ръце и крака. Натъртванията доста я боляха, но май бе успяла да избегне счупвания и сериозни наранявания.
Запълзя предпазливо към преобърнатия пулт за управление. Провери приборите и изруга отново. Флитърът беше напълно разбит и абсолютно безполезен. Залпът на загадъчните оръжия с изумяваща методичност и последователност беше извадил от строя цялата система за управление и захранването.
Дочуха се потропване и скърцане. Мармо упорито се опитваше да заеме хоризонтално положение.
— В изправност ли си? — попита Кореана.
— Мисля, че да. Как е морасарът?
— Не знам.
Тя се изправи и предпазливо се опита да се добере до товарния отсек.
Насекомоподобното стоеше до отворилия се при взрива шлюз. Едно от средните му пипала висеше на тънка хитинова нишка. Иначе боецът изглеждаше здрав и невредим, пипалото също скоро щеше да зарасне, но раната намаляваше боеспособността му, защото именно там беше имплантирано специално огнестрелно оръжие.
Телохранителят обърна глава и погледна господарката си. По нервните, скърцащи движения на челюстите му Кореана разбра, че морасарът се готви за бой. Той наведе глава и с мълниеносно движение откъсна остатъка от пипалото си.
— Какво става? — жената погледна предпазливо през открехнатия люк.
Зад оградата около нивата, в която бе паднал катерът, се бяха наредили неколцина селяни и опулено гледаха непознатия обект. Върху главите им се мъдреха шапки с пера. Стискаха в ръце рядко срещани, архаични оръжия: пики, аркебуси, арбалети. Зад това пъстро войнство се кипреше ездач в блестяща ризница, яхнал механичен кон. Доспехите бяха прекрасна имитация на древна стомана, но Кореана беше сигурна, че са изработени от значително по-съвременни материали — рицарят не изглеждаше притиснат от тежестта на метала. На украсен ремък висеше широк меч. Машината напомняше истински кон, само че на краката му вместо копита имаше нокти, а на гърдите му се забелязваха две амбразури.
Кореана примижа злобно. Не стига, че се бе забила в тази воняща локва, ами сега и вбесен земевладелец — само това й липсваше!
Конникът се надигна на стремената и закрещя с всичка сила:
— Ей, там, във флитъра! Излизайте с вдигнати ръце, един по един, за да мога да разгледам всеки!
— Как ли пък не, ей сега ще се разтичаме! — шепнешком се озъби Кореана. Тя затегна здраво ремъците на шлема, спусна защитната преграда и провери клапаните на екипа си.
— Давам ви последен шанс! — изрева земевладелецът.
След няколко минути от гърдите на коня изскочи пламък. Въртящият се снаряд уцели шлюза и се пръсна, засипвайки входа с парчета стъкло. Морасарът погледна въпросително господарката си. Отломките накъсаха дългата му дреха, но отскочиха от бронята, която не отстъпваше по здравина на космическия екип на самата Кореана. Ала изстрелът беше засегнал едно от кристалните му очи и сега от раната се стичаше гъста жълтеникава течност.
Кореана се усмихна злобно. Затъналите до колене в блатото селяни пристъпваха към тях, вдигнали аркебусите с мрачна решителност.