— Леле, колко е високо! — Низа беше отметнала глава назад, за да разгледа гигантския връх. Долните тераси, на сто метра над водата, бяха отрупани със зелени и сини светлинки с големината на глава на топлийка. Оттам се разнасяха необикновени мелодии, смях и възторжени възклицания. Очевидно там празнуваха нещо. Възможно бе точно в тази част на Морекупчина да живеят търговците на удоволствия.
Руиз почувства, че го обзема завист към празнуващите горе и съжаление към самия себе си. Между малката им групичка и безгрижните купонджии имаше фрапираща разлика. Каква възмутителна несправедливост!
За да се отвлече от неприятните мисли, той се зае да разправи на Низа всичко, което знаеше за загадъчното селище.
— В действителност Морекупчина е още по-голям, отколкото изглежда. Основната част от сградите е разположена под морското равнище. Много от жителите на града никога не са виждали слънцето.
— Щом вече си бил на това място — обади се Долмаеро, — сигурно си имаш приятели или съюзници тук? Навярно знаеш много за самия град?
Руиз се разсмя:
— Дори тези, които живеят в Морекупчина, не знаят кой знае колко за него. Навремето съм си имал вземане-даване с някои от местните, но едва ли ще успея да ги открия сега. Пък и те нямат причини да ни помагат.
Естествено, в Морекупчина имаше агенти на Лигата, но те всичките се криеха в дълбока нелегалност, така че беше почти невъзможно да се свърже с тях. Главатарите на пиратите, управляващи града, не можеха да понасят тази могъща организация. Всеки агент, който им попадне в ръцете, можеше да се надява в най-добрия случай на бърза смърт.
Само един човек в целия град бе в състояние да помогне на бегълците. Но на Руиз изобщо не му се мислеше за тази възможност. Познатият му едва ли можеше да бъде наречен приятел, а съюзник щеше да стане само в случай, че усети някаква изгода за себе си.
Предводителят вече съжаляваше, че се е разприказвал пред фараонците. Да, естествено, пристъпът на откровеност ги бе успокоил в един момент, в който той беше сигурен, че няма да преживеят настъпващия ден. Но той не трябваше да губи бдителност. А ако някой от спътниците му на свой ред се разприказваше?
— Значи — продължаваше Долмаеро — ти все още не знаеш на кого са тези кораби и какво искат от нас собствениците им?
Руиз сви рамене.
— Струва ми се, че няма да ни се случи нищо лошо — напълно неочаквано каза Низа.
Дори в подвеждащата светлина на фенерите лицето й изглеждаше абсолютно спокойно и агентът си помисли, че би искал да изпитва подобна увереност в благополучния край на пътешествието им.
Долмаеро поклати глава:
— Нима сме срещнали в този свят поне едно хубаво нещо?
— Естествено! — отвърна момичето.
— Какво именно? — предизвикателно попита старейшината.
— Топлите кифлички — намеси се Молнех и се ухили, оголвайки огромните си зъби.
— Възкръсването ми — каза Низа. — Имаше и други събития, които не ми се сториха чак толкова ужасни.
Тя погледна изразително Руиз и той почувства как сърцето в гърдите му трепна.
Долмаеро неопределено изсумтя, но в очите му проблеснаха весели пламъчета.
Руиз с удоволствие забеляза, че тежкото пътешествие не беше успяло да лиши старейшината от чувството му за хумор.
— Мога да ви разкажа още нещичко за Морекупчина — предложи агентът.
— Ако обичаш — помоли Долмаеро.
— Добре. Не сте ли се замисляли откъде се е взел града?
— И още как!
— Мнозина са се чудили. Когато хората пристигнали на Суук, градът вече си е бил тук, макар че са го обитавали само животни. Първите изследователи сметнали кулите и небостъргачите за каприз на природата, докато не открили в тях врати. Вътрешността на небостъргачите е разделена на милиони нива, коридори и шахти. Никой не знае до каква дълбочина стигат сградите, но се говори за селища, разположени на няколко километра под морското равнище.
— Кой е построил всичко това? — очите на старейшината се бяха опулили от смайване.
— Не се знае. Съществуват множество теории. Мога да изложа онази, която ми харесва най-много. Някои смятат, че просто различни раси милиони години наред изхвърляли тук междузвездните си кораби, които после потъвали под земята.
— Шардите?
Руиз сви рамене:
— Вероятно е, макар че техническото им равнище е много по-ниско. Никой не строи такива огромни кораби. Възможно е да са били на онези, от които шардите са завоювали Суук, макар че това не се е случило чак толкова отдавна.
Фараонците мълчаха, лицата им бяха сериозни.
„Може би — помисли предводителят, — така са им подействали разговорите за милиардите години и безкрайните простори на вселената. При първото ми посещение в Морекупчина аз също се чувствах като жалка буболечка.“