Звукът на двигателите леко се промени. Отпред, в основата на една от невисоките сгради, се виждаха средни по големина порти. Поддържаха ги стълбове с формата на фалоси. На барелефите, украсяващи стените, бяха издялани съвкупяващи се фигури. Под водата проблясваха червени светлинки.
Очевидно краят на пътуването наближаваше.
Шлеповете влязоха в лагуна, разположена между огромни изкуствени скали, отлети от някаква черна сплав. Люлеейки се, корабите спряха край широки метални пристани. Руиз си наложи да се концентрира и да се приготви за вероятни неприятности.
Изпод паважа на пристаните със слабо жужене се повдигнаха кнехтовете. Металните корпуси на корабите се закачиха за тях. Настъпи тишина.
— А сега какво? — напрегнато попита Долмаеро.
Руиз поклати глава:
— Кой знае? Молнех, доведи Фломел. Трябва да се подготвим.
Фокусникът кимна и бързо тръгна към десния борд.
Предводителят здраво стискаше ръката на Низа. Тя положи глава на рамото на мъжа.
Пътешествениците мълчаливо чакаха.
Внезапно се разнесоха резки металични щракания. В стената срещу всеки шлеп се отвориха врати. От кораба, който през цялото време следваше останалите, слезе двойката прелестни млади хора. Тримата скитници, които Руиз бе забелязал по пътя, слязоха от предния кораб. На водещия шлеп пътуваха половин дузина души, облечени в бели роби, скриващи очертанията на фигурите им.
Предводителят погледна отворилата се пред тях врата. Сини луминисцентни лентички осветяваха металически коридор. Краят му се губеше в тъмнината.
— Да тръгваме ли? — попита Долмаеро с пресипнал глас.
Руиз огледа пристана. Височината на стените, ограждащи лагуната, не позволяваше да се мисли за бягство. Да скочат във водата? Обаче независимо от шеговитите надписи, едва ли някой със здрав разум би се решил да плува по канала без защитен костюм. Дори и да не се броят болестотворните микроби, коварните течения и потъналите плавателни съдове, в мътните води на Морекупчина живееха доста опасни хищници, хранещи се с отходните продукти. Огромните бронирани влечуги, маргарите, можеха при желание да глътнат наведнъж дори малка лодка. Имаше и голям брой не по-малко опасни хищници, въпреки не толкова внушителните си размери.
А ако останат на борда? Руиз въздъхна. Шлеповете вероятно щяха да бъдат дезинфекцирани, за да се унищожат паразитите. Ако откажеха да напуснат борда, пътешествениците можеха да бъдат сметнати именно за паразити.
— Да тръгваме — неохотно изрече той.
Един след друг пътниците слязоха от шлепа. Руиз с нежелание пусна ръката на девойката — ако им предстоеше битка, щеше да бъде по-добре, ако е подготвен. След Низа Молнех водеше на повода Фломел, чиито очи безумно се въртяха на различни посоки. Долмаеро завършваше процесията. Той пристъпваше с бавна церемониална крачка.
Руиз се задържа при входа за секунда. Трябваше да се убеди, че не е възможно да се използват за бягство останалите врати. Той обречено поклати глава и влезе.
Коридорът вървеше направо и под малък ъгъл надолу. Стъпките на пътниците отекваха по странен начин. Руиз съобрази, че вървят по спирала, която се движи по контурите на кулата и се спуска към долната й част.
В самия коридор нямаше нищо необикновено. Осветяваха го три луминисцентни ленти, на пода нямаше нито прашинка, а стените бяха полирани до блясък. От невидимите климатици прииждаше чист прохладен въздух.
Проходът завърши в широка зала с висок таван. На входа малкият отряд попадна на робот-слуга. Той остана абсолютно неподвижно докато цялата компания се събере в залата, после произнесе на абсолютно правилен пангалактически:
— Вашите стаи са готови.
— Какво казва това нещо? — попита Долмаеро.
— Очевидно са ни очаквали — отвърна Руиз на фараонски. — Казва, че са ни приготвили стаи.
— Или килии — измърмори мрачно старейшината.
— Възможно е — шепнешком се съгласи предводителят.
Роботът отвори първата от половин дузината врати.
— Тази е вашата — обърна се той към Руиз.
Предводителят трескаво размишляваше дали си струва да приема това толкова любезно предложение. Бързо се огледа. Не се забелязваха никакви охранителни системи. Но агентът не се съмняваше, че те съществуват. Неизвестните им господари явно предпочитаха да не афишират могъществото си. Руиз въздъхна тежко. Изглежда нямаха избор. Той побутна напред Низа, но механичният слуга протегна един от манипулаторите си и прегради пътя на момичето.