— Мога ли да узная какви са възможните решения?
— О, най-разнообразни. Можем да ви изхвърлим в лагуната за радост на маргарите, можем и да ви продадем на пазара за роби — такава е съдбата на онези, които не преминат изпитанието, и това кара любителите на развлечения да се позамислят, преди да скочат на кораба.
— Виж ти!
— А може и да ви предоставим сигурно убежище — тонът на Хемерте внезапно се промени, сега той говореше абсолютно сериозно. — Ти притежаваш определена сурова красота. Ако разумът ти съответства на тялото, мястото ти е сред нас.
Руиз се насили да се усмихне:
— А други възможности няма ли?
— Случва се много рядко — поклати глава зеленоокият домакин.
— Аха…
Хемерте заговори студено и делово:
— Нали ще ни помогнете да направим пребиваването на спътниците ви при нас по-приятно? Не можем да идентифицираме езика им.
— Те са жители на Фараон и говорят на основния диалект на планетата — Руиз продиктува координатите на системата.
— Благодаря. След няколко минути ще монтираме съответния адаптер в лингвистичния модул, а нашите бази данни съдържат огромен обем информация.
— Отлично — отвърна равнодушно агентът.
— Да, началото не е лошо. А сега поспете, възстановете си силите, наслаждавайте се на удобствата, от които дълго време сте били лишени. Докажете, че сте способни да получавате удоволствие от най-обикновените неща.
Руиз мълчаливо кимна.
Преди екранът отново да замига с разноцветни светлинки, Хемерте весело намигна на госта си:
— Между другото, пошегувах се за маргарите.
Низа също се изкъпа с удоволствие и облече халат, но тя нямаше представа за предназначението на тъмния екран в ъгъла, затова просто не му обърна внимание, докато не чу мелодичен звън. Стаята грейна с разноцветни светлинки.
Жената на екрана ободряващо се усмихна.
— Не се бой — обади се тя с тих нежен глас.
— Не ме е страх — отвърна Низа. За свое учудване момичето установи, че наистина не се страхува. Изглежда беше започнала да свиква с чудесата на този свят.
— Прекрасно.
Жената можеше да засенчи дори Кореана, но нейната женствена прелест поразително се различаваше от суровата красота на бившата господарка на пътешествениците. Копринените дрехи прилепваха плътно към заоблените форми. Непознатата изглеждаше малко по-възрастна от Кореана, а в прекрасните й очи се четяха мъдрост и нежност, които никога не би могла да постигне жена, посветила живота си на търговия с роби. Интересно на колко ли години всъщност бе обитателката на това странно място?
— Аз съм Репента. А ти?
— Низа.
— Красиво име, и много ти подхожда. Вероятно искаш да зададеш доста въпроси? Ние вече говорихме с Руиз Ау, вашият предводител. Известно ни е, че сте се озовали случайно на „Търсач на живота“. Предстои да решим какво ще правим с вас. А засега ще ти помогна да се аклиматизираш. Повикай ме, ако ти потрябва нещо. Просто кажи: „Включи се!“.
Низа се замисли.
— Можеш ли да ми разкажеш кои сте вие и защо изпращате тези кораби? Нали вие правите това?
— Да, права си, и твоята съобразителност ме радва. Ние помагаме на търсещите да намерят истинска, всеобхватна любов. Могат да я намерят именно тук, в „Дълбоко сърце“ — така се казва комуната ни.
— Не разбирам.
— Засега. Но скоро ще разбереш. Може би ще намериш тук убежище — ти си страшно красива и както се убедихме, умееш да се любиш.
— Извинете, какво означава това?
Репента се разсмя:
— Виж.
Изображението й изчезна, на екрана проблеснаха искрици.
Низа не разбра веднага, че холовизорът е запаметил събитията от предишната нощ, когато тя и Руиз се любиха на борда. Момичето бе изпълнено с противоречиви чувства. От една страна — възмущение, тъй като смяташе, че тези скъпоценни мигове принадлежат само на тях двамата. Но тялото й неволно реагираше, биенето на сърцето й се ускори. Низа почувства как в нея се пробужда желанието. Тя беше получила възможност да се наслади отстрани на грациозността, с която тялото на мъжа и жената — техните собствени тела — се сплитаха в любовен възел. Изглежда силата на страстта им помагаше да избегнат тромавите движения, неизбежни при хората, чиито чувства не са толкова дълбоки и възвишени.
Записът свърши и на екрана отново се появи прекрасната домакиня. Върху лицето на Низа беше изписана тъга от раздялата.
— Не се вълнувай — каза нежно Репента. — Според нашите традиции през първата нощ търсещите трябва да останат сами. Няма да го видиш днес. Но аз съм сигурна, че същества, умеещи да се любят като вас, непременно ще намерят своето място в „Дълбоко сърце“. Всичко ще бъде наред, обещавам!