Тя явно не разбра какво има предвид той, но реши да се съсредоточи върху основната тема на разговора.
— Е, както и да е, нуждаем се от теб. А също и от жената.
— Интересно за какво съм ви аз?
— Нима не знаеш? — Хемерте го изгледа доста странно. — Изобщо способен ли си да си направиш трезва самооценка? Ти си загадъчен човек, Руиз Ау. Тук, в „Дълбоко сърце“ нямаме такива като теб. Ти си развратник и спартанец едновременно. С еднаква лекота любиш и убиваш. Някои от нас просто се изплашиха. Предложиха да те убием докато си в безсъзнание. Но други искат да научат много неща от теб. Присъедини се към нас и никога няма да останеш сам.
— Не — късо отвърна Руиз.
— Не? Но алтернативата е робството.
— Вече съм бил роб. Това е временно положение.
— Не можем да те принудим — каза развълнувано жената. — Ако опитаме, ще се превърнеш в раков тумор, който разяжда братството ни отвътре. Но какво ще кажеш да сключим сделка?
— Имам работа, която съм длъжен да завърша.
— Императивът? Ще се справим с него. Геншът е прекалено слаб, за да се пребори с леталната мрежа, но е по силите му да изтрие императива от паметта ти. А мрежата скоро ще се разруши сама.
— Работата не е само в това.
Внезапно го връхлетя вълна от тъмен ужас. Да остане завинаги тук, без да има нищо в замяна, освен безкрайно повтарящо се удоволствие, безлично сексуално сливане, навеки да остане в гробницата на живата плът… Невъзможно!
— Имам и други задължения.
— Какви? Жената така или иначе ще остане тук. Отначало вероятно ще се опита да протестира, но скоро ще се примири и ще стане една от нас. Преживените години и изпитанията си вземат своето. Няма да ти е лесно. Но с момичето нещата стоят по друг начин. Изучихме внимателно характера й, лесно ще се поддаде на обработка.
— Не съм сигурен.
— Няма значение. Тя остава. Но и ти си ни необходим. Кажи защо се съпротивяваш толкова отчаяно? Мнозина рискуват свободата си, но все пак идват с надеждата да издържат изпитанието, а ти се отказваш без колебание. Защо?
Руиз седна в леглото, усещайки, че силите му постепенно се възвръщат.
— Да се занимаваш постоянно с едно и също нещо е прекалено досадна перспектива.
— Ооо, не си разбрал! Нима мислиш, че прекарваме цялото си време в леглото? За огромно съжаление нито едно човешко същество просто не е способно да издържи на такъв живот. Разполагаме с всички стандартни средства за развлечение: видео, емотека, психеделика. Всеки си има свое хоби. Аз например развъждам риби-огнеперки и се увличам от изработването на порцеланови изделия. Наистина, отделните ми тела притежават различни способности, затова качеството на произведенията ми е различно.
— Разбира се, всичко това е много привлекателно — с ирония рече Руиз. — И все пак ми се струва, че ще изгубя доста неща.
— Съвсем не. Изобщо не можеш да си представиш колко разнообразна може да бъде насладата.
Тя се вторачи в пространството, а в очите й се появи фанатичен блясък.
— Смяташ, че достигаме само примитивна и груба наслада, съвкупявайки се с почти непознати хора? Но вярата ни е нещо повече. Знам как ни наричат непосветените — „шибалници“, нали? Моля те, повярвай ми — колкото повече тела сменяме, толкова по-силни стават чувствата ни. Всяко тяло прибавя нещо ново към жизнения ни опит. Ти, бидейки мъж, проникваш в тялото на любимата си, а после ставаш жена и вече проникват в твоята плът. Отново и отново се извършва единение с други същества, докато не изпиташ чувствата, към които се стремим: всепоглъщащо единство със света, велика неповторима вселенска любов!
Руиз неволно се трогна от силата и искреността на чувствата й.
Обаче внезапно настроението на Хемерте се смени. Тя агресивно показа прекрасните си зъби и рязко заговори:
— Ще те накараме да съжаляваш за отказа си. На долното ниво има арена за гладиаторски битки. Там също ще живееш вечно, но ще ти се налага ежедневно да убиваш и самият ти да умираш. Нима не е по-добре да обичаш и да бъдеш обичан?
Руиз премълча.
— А какво ще стане, ако се опитаме да се възползваме от привързаността ти към твоите спътници? Приятелите ти ще водят жалкото съществуване на роби. Но ако промениш решението си, ще ги пуснем.
Агентът сви рамене:
— Ще ги пуснете? Тук, в Морекупчина? Интересно колко дълго преселниците от една дива планета ще успеят да запазят свободата си, пък и живота си?
Жената с усилие запази самообладание.
— Извинявай. Гневът е лош съветник. Ние сме цивилизовани хора и никога не сме се поддавали на дребнава отмъстителност. И все пак пазарът за роби е отворен за всеки, а най-голяма сума за теб безспорно ще предложат собствениците на гладиаторската арена.