Руиз не знаеше какво да прави. Дори да допуснеше, че ще успее да избяга, шансовете му да оцелее и да се добере до дома бяха нищожно малки. И все пак перспективата да остане завинаги в сексуалния ад не му се струваше особено привлекателна. Освен това в „Дълбоко сърце“ той би се лишил завинаги от изумителната близост, която бе възникнала между него и Низа. Може би веднъж на хиляда години сляпата случайност би ги събрала в едно легло. Но едва ли дотогава биха запазили настоящата си плът.
Той отново се опита да убеди неумолимата си домакиня:
— На някои хора им се е налагало да посетят много светове и да крачат по паважа на хиляди градове. Други са се родили в къщите, в които е протекъл животът на бащите и дядовците им. Нима не си забелязала разликата? Да, първите притежават по-гъвкаво съзнание, жизненият им опит е значително по-обширен. Но и животът на хората от втория тип си има своите предимства. Заобикалящите ги същества и предмети придобиват значение, което пътешественикът не е способен да проумее. В спокойна ситуация можеш да опознаеш себе си много по-дълбоко. Разбираш ли за какво говоря?
Тя се усмихна:
— Интересна аналогия. Струва ми се, че се досещам откъде са ти хрумнали подобни мисли. Но нали не винаги е възможно човек да се задържи на едно място, например във ферма или чифлик? И едва ли точно ти си човекът, който може да се нарече домошар. Колко непознати и странни светове си посетил? Макар че донякъде мога да се съглася с теб — не са много онези, които са привързани толкова силно към тялото си. И това е една от причините, заради които толкова искаме да те задържим при нас. Наистина искаме да разширим познанията си за живота. Но във всеки случай ми е приятно да чуя, че възраженията ти не са основани на сляп страх.
Хрумна му неочаквана идея. Той усети студена погнуса, но я потисна с усилие на волята си и бързо прехвърли в ума си всичките възможни последствия.
— Може пък и да успеем да се договорим?
Жената го прегърна нежно и ласкаво се усмихна.
— Надявам се. Какво предлагаш?
Руиз леко се отдръпна от притисналото се към него тяло, но Хемерте изглежда не обърна внимание на това.
— Преди да формулирам предложението си, трябва да поговоря с Низа. Може ли да се уреди?
В очите на жената се появи напрегнато изражение.
— Така или иначе няма да успееш да избягаш. Знаем на какво си способен, така че сме взели всички необходими предпазни мерки.
Той поклати глава:
— Не съм си и помислял за това.
— И няма да можете да останете насаме. Постоянно ще ви наблюдаваме.
— Разбирам.
Вратата на стаята му се отвори, един от роботите пусна Низа вътре и веднага излезе. Момичето се хвърли в прегръдките на Руиз.
— Помислих, че си умрял — прошепна тя, притискайки се с цялото тяло към любимия си. — Когато онова чудовище те докосна, ти отскочи, а лицето ти стана чуждо и странно. Звярът падна от носилката и запищя. Когато онези хора те отнасяха, ми се стори, че не дишаш.
Руиз нежно галеше тъмните коси на любимата си, забравил, че двамата са под наблюдение.
— С мен всичко е наред. А ти как си?
— Също добре. Те се държаха прекрасно с мен. Естествено, стаята не е толкова разкошна като при Кореана, но не се оплаквам — усмихна се Низа. Мъжът я поведе към кревата.
— Сядай. Имам план, но искам да чуя твоето мнение.
Момичето явно не можеше да проумее, че е възможно Руиз да се нуждае от неин съвет.
— Героите не бива да питат принцесите как да постъпят.
— Това не е приказка за таласъми, Низа. За съжаление реалността е много по-сурова. Кажи ми, домакините ни обясниха ли ти какъв живот ще ти се наложи да водиш тук?
— Да — девойката смутено сведе поглед.
— Искаш ли да останеш? — Руиз с всички сили се стараеше да говори спокойно, но гласът му потрепери предателски. Какво щеше да прави, ако тя беше съгласна?
Низа наведе глава и погледна любимия си изпод вежди:
— Чуй ме, Руиз. На Фараон ми бяха достъпни всякакви плътски наслади. Специално си подбирах красиви и силни роби, за да ме развличат в нощите, когато не се предвиждаше нещо още по-пикантно.
Мъжът извърна поглед, усетил в сърцето си непозната досега тежест.
— Но — продължи Низа — всичко се промени. В онези времена с радост бих последвала Разделящите се. Но сега имам теб. Нали?
— Да — отвърна твърдо той с чувство на огромно облекчение.
— Обясниха ми всичко. Никой от нас няма да остане в предишния си облик. Душите ни ще отидат в други тела, в телата ни ще дойдат други души. Ще те загубя.
— Да, в известен смисъл. Но тук ще бъдеш в безопасност — Кореана никога няма да се добере до теб.