— Искаш да се замисля сериозно над предложението им?
Руиз кимна.
Низа се приближи до автоготвача и набра ловко на клавиатурата необходимия код. Пред нея се появиха две чаши бледожълто вино.
— Вземи — подаде тя едната от тях на Руиз.
Няколко минути тя мълчаливо отпиваше от виното, гледайки право пред себе си. После се обърна към любимия си и заговори предпазливо:
— Позволи ми да попитам, ако се измъкнем от Суук, ще ме вземеш ли на мястото, което смяташ за свой дом? Ще ми позволиш ли да бъда твоята приятелка?
Тя се владееше напълно, прекрасното й лице изглеждаше само леко напрегнато.
— Да — отвърна Руиз, усещайки порив на чиста, непомрачена радост.
— Тогава не искам да оставам тук.
На устните на момичето разцъфна необикновена, нежна усмивка.
— Нали разбираш, че Кореана все още може да ни настигне? Напълно вероятно е да срещнем и други опасности.
— Разбира се — с лек укор произнесе Низа. — Нима си мислиш, че чак дотолкова не съм наблюдателна? Ти просто привличаш трудностите и неприятностите. И все пак… щом все още си жив, значи притежаваш таланта да се измъкваш. Което също не е никак малко.
— Може би. Чуй какво измислих…
Низа мълчеше озадачено, докато Руиз се опитваше да й обясни хрумналата му идея. После леко потрепери.
— Това е толкова странно. Как мислиш, Руиз, можем ли да им се доверим? Ще изпълнят ли своята част от договора?
— Надявам се. Честно казано, вече им се доверих. Имай предвид, че нашите домакини ни наблюдават и сега.
— Ооо…
Следващите няколко минути преминаха в абсолютно мълчание. Мъжът и жената седяха, плътно притиснати един към друг.
— Забелязах нещо — обади се внезапно Низа. — Ти вече не ги наричаш шибалници.
Пред тях стоеше Хемерте.
— Вие, естествено, разбирате, че сме разглеждали подобен вариант. В известен смисъл това е предложение да купим нещо, което можем да получим безплатно.
— Не е точно така. Геншът би трябвало да ви е предупредил, че много области от паметта ми са блокирани. Ако просто копирате мозъка и клонирате тялото, ще се сблъскате със същия проблем, който съществува и сега. Трябва доброволно да се съглася да се присъединя към братството.
Хемерте въздъхна дълбоко:
— И така, вие разрешавате да снемем пълните ви личностни матрици и предоставяте необходимото количество клетки за клониране. Ти, Руиз, обещаваш да свалиш блокировката от най-потайните кътчета на мозъка си. Правилно ли съм разбрала предложението ви?
— Имай предвид — не мога да гарантирам, че дубликатът ми ще се отнесе по-положително към идеята за пребиваването тук, отколкото аз самият.
— Естествено. Но ако получим пълен достъп до твоето съзнание, предполагам, че ще успеем да се справим с този проблем. Кажи цената.
— Когато процедурата завърши, ще пуснете Низа, Долмаеро, Молнех и мен. Ще ни предоставите лодка и лично оръжие. Геншът ви ще махне от съзнанието ми императива. Ще получа справедлива цена за роба Фломел. Той е фокусник от Фараон. Сама знаеш, че това не е най-евтината стока. И накрая — приятелите ми трябва да научат пангалактическия търговски диалект по метода на информационното потапяне. Те говорят само фараонски. Ако с мен се случи нещо, те няма да имат никакъв шанс да оцелеят в Морекупчина.
Хемерте се засмя:
— Не се ли оценяваш прекалено високо, Руиз Ау? Всъщност благодаря и за това, че ни се доверяваш поне малко.
Агентът сви рамене; чувстваше се отвратително безпомощен.
— А какво друго ми остава? Страхувам се, че с възрастта възможностите ми значително са намалели.
Жената го потупа успокояващо по рамото.
— Не се разстройвай. Все още притежаваш здрави инстинкти. Съгласни сме с условията ти, няма да е проблем за нас да ги изпълним.
— Колко време ще мине до заселването на новите Руиз Ау и Низа в „Дълбоко сърце“? — попита агентът, постепенно отпускайки се.
Хемерте каза с голяма гордост:
— Разполагаме с най-добрата техника извън Дилвърмуун. Отглеждаме клетките в дисперсионен разтвор, а после използваме наноманипулатори, за да реконструираме тялото. Никакви примитивни ембрионални акселерации. Колко време ще ни е необходимо? Седмица, най-много десет дни. И още малко за присаждане на личността.
Сърцето на Руиз се сви от леденото предчувствие за опасност.
— Трябва да си тръгна възможно най-скоро!
Осветени от двойното слънце на Суук, четиримата пътешественици стояха на пристана. До него се поклащаше захранвана от електромагнитно поле ниска лодка с аеродинамична форма. Капакът от армирано стъкло, обикновено покриващ командния пулт, сега беше вдигнат.