— Не може ли по-бързо! — с раздразнение се развика тя.
Обаче Фенш и Ленш първо внимателно провериха мястото за миникапани и едва тогава се приземиха до самото блато. Кореана не остана да чака верните си спътници. Тя се измъкна от разбития флитър и се затича към въздушния кораб, нагазила до колене в блатото.
Ленш открехна шлюза и предпазливо подаде навън кръглата си муцуна.
— Не изглеждаш особено добре, господарке.
Кореана му отговори с мрачна гримаса и безмълвно мина покрай него, влизайки в катера. Сега тя си мечтаеше за горещ душ почти толкова силно, колкото и за смъртта на омразния Руиз Ау.
Когато установи, че братята още не са намерили време да поправят водопровода и канализацията, Кореана така се разфуча, че дори Ленш и Фенш, които обикновено не обръщаха внимание на избухванията на господарката си, този път се постараха да се въздържат от язвителни реплики.
— Сега накъде, към вкъщи ли? — поинтересува се Фенш.
— Ти да не си откачил? Към къщи?! Не, разбира се. Към Морекупчина, и то колкото се може по-бързо.
Руиз внимателно управляваше лодката през почти безлюдните канали, опитвайки се да си спомни позабравения маршрут. Местността ставаше все по-пустееща. Засега успяваше да избегне срещите с толкова характерните за Морекупчина неприятности: малолетни пирати, практикуващи бъдещата си професия, рекетьори, събиращи такса от пътниците, безумци, търсещи случайни жертви за гнусните си страсти.
Фараонците мълчаха, никой не пречеше на предводителя да съставя мислено планове и после да ги отхвърля един след друг. Препятствията бяха прекалено много. Стартовите площадки за космическите кораби се намираха под надзора на пиратските главатари, които бяха въвели строга система за контрол. Ако Руиз се опиташе да се добере поне до някоя от станциите на шардите, щяха да му зададат сума неприятни въпроси: „Кои сте вие?“, „Какво правехте на Суук?“, „Имате ли нещо общо с Лигата на Изкуствата или с някоя друга пангалактическа организация?“. Технологията им на ментално сондиране вероятно беше значително по-добра от тази на Кореана. А ако красавицата решеше да обяви награда за залавянето им? Търговците на роби често постъпваха по този начин.
Единственият космодрум в Морекупчина, който не се контролираше от пиратите, принадлежеше на чуждопланетните посолства. Но дипломатите страдаха от мания за преследване в още по-голяма степен от пиратите.
Ако успееха да напуснат града, биха могли да се доберат до западното крайбрежие. Там, в протектората Камфок, бяха разположени големи търговски организации, които си имаха собствен космодрум. Но подобно пътешествие изглеждаше прекалено опасно. Малко от местните търговци рискуваха да използват това трасе, тъй като пиратите го разглеждаха като допълнителен източник за печалба.
А ако откраднат въздушен кораб и се доберат до неутрален космодрум? Обаче в Морекупчина кражбата отдавна беше станала начин на живот, така че ценни неща като въздушни кораби не се оставяха без сигурна охрана.
Многобройните наземни маршрути също не вършеха работа, понеже Кореана би ги проследила много по-лесно извън града, отколкото в заплетените му лабиринти.
Руиз тръсна уморено глава. Нямаше да се справят без чужда помощ, налагаше се да рискува и да възобнови старите си връзки. Той знаеше само едно място, подходящо за целта, но щеше да се наложи да заплати за помощта, получена там. Агентът се надяваше само, че цената няма да е прекалено висока.
А сега трябваше да се отпусне. Да отпочине и да се наслади на свободата. Кой знае колко дълго щеше да продължи? Постепенно предводителят на бегълците успя да изхвърли от ума си всички грижи.
След час малкият отряд достигна ниска широка арка, украсена с надпис от ковано желязо: „Казарми на Диамантен накит“. До пристана се поклащаха плавателни съдове от най-различен клас: от раздрънкани дървени джонки до бронирани кораби.
Руиз се обърна към спътниците си.
— Имате ли ми доверие? — попита директно той.
— Разбира се — усмихна се Низа.
— Защо да ти нямаме? — сви рамене Молнех. Предпазливият Долмаеро се ограничи с неуверено кимване.
— Добре.
Той посочи най-далечния пристан. От двете страни на устойчивата срещу взривове свръхздрава врата бяха застинали роботи-охранители.
— Трябва да ви оставя на безопасно място докато търся начин да се измъкнем от Суук. Не мога да измисля нищо друго.
— А къде се намираме, Руиз? — поинтересува се момичето.
— Казарми за роби. Пристигащите търговци оставят тук живата стока, докато намерят купувачи.
Лицата на фараонците се изопнаха.