— Ох… — бе единственото, което успя да промълви Низа.
— Моля ви, не се страхувайте. Тук никой няма да ви стори зло. Дори Кореана да открие това място, ще й се наложи да наеме армия, за да проникне вътре. Казармите са под контрола на пиратските главатари. Трябва да си абсолютно луд, за да се решиш да се изправиш срещу тях.
— Но тя наистина е луда — изплашено изрече Низа.
— Е, не чак до такава степен — уверено произнесе агентът, мислейки си: „Да се надяваме, защото нямаме друг шанс.“
— А какво ще стане с нас, ако не се върнеш? — Долмаеро най-сетне се реши да наруши тягостното мълчание.
— Нямам отговор на този въпрос.
Робите биваха държани в казармите докато изтече заплатеното време и още няколко дни на кредит. После непотърсената от собственика си жива стока се изпращаше на пазара за роби.
— Има ли шанс да не се върнеш? — продължаваше да разпитва Долмаеро.
— Всичко е възможно. Но честна дума, приятелю мой, не виждам друг изход. Вие не разбирате колко опасно място е Морекупчина. Без сигурна защита неопитният пътешественик няма да издържи и денонощие тук. Естествено, има и хотели, но системите им за безопасност са смехотворни. Кореана с лекота ще ви проследи и ще ви плени отново. Ще заплатя за седмица престой в казармите. Ако не се върна дотогава, няма да се върна никога.
— Аз ти имам доверие, Руиз — сериозно рече старейшината. — Но ме безпокои това, че вече не сме господари на съдбата си. Все пак предполагам, че в най-лошия случай ще се окажем в положението, в което бяхме, когато попаднахме в плен на Кореана.
— А аз не мога ли да дойда с теб? — попита жално Низа.
— Прости ми, но е невъзможно. Ще се справя значително по-добре с възможните неприятности, ако не ми се налага да мисля и за твоята безопасност.
— Разбирам — кратко отвърна девойката.
Пристанът се приближаваше неумолимо.
— Ще ви се наложи да играете съответните роли. Говорете само ако ви попитат нещо, свеждайте погледи, опитайте се да изглеждате потиснати. Ще се справите ли? — той ги огледа внимателно.
Фараонците закимаха дружно. Руиз се взря особено дълго и проницателно в принцесата, сякаш се опитваше да запечати в паметта си любимия образ. После нежно погали ръката й под прикритието на пулта за управление. Не се реши на повече, тъй като над входа на казармите имаше камери на системата за безопасност и всички посетители биваха наблюдавани внимателно.
— Преди всичко внимавайте какво говорите. Бъдете последователни в действията си, не забравяйте каква роля играете — и нищо няма да ви заплашва.
Лодката докосна пристана. Руиз измъкна отломомета и се развика с груб глас:
— Хайде, излизайте!
Фараонците доста правдоподобно се превиха, лицата им се изопнаха от отчаяние. Агентът ги побутна решително към входа на казармите. Обичайната гледка не привлече особено вниманието на механичните охранители, но, както се полагаше според инструкциите, те приготвиха парализаторите си за стрелба. Вратата се отключи и четиримата приятели влязоха вътре.
Озоваха се в дълъг, слабо осветен коридор със стоманен под. През всеки десет метра имаше странични проходи. Проблясващите върху стените пътепоказатели информираха за вида на килиите и за наличните свободни места. Навсякъде се виждаха екраните на монитори и оръжейни установки с дистанционно управление.
— Тук всичко е на самообслужване — поясни Руиз.
Излязоха извън секциите за евтина работна ръка, оборудвани само с минимални удобства.
Светлината стана по-ярка, от скритите възпроизводители се чуваше успокояваща музика, краката им потъваха в мекия пухкав килим. Но автоматичните оръжия и екраните на мониторите продължаваха да се срещат на всяка крачка.
Руиз намери три свободни клетки в един от страничните коридори. Настани в първите две Долмаеро и Молнех, натисна с длан зелената пластина на идентификатора, после приближи окото си до червената леща, запомняща структурата на ретината.
Предводителят пусна в прорезите покрай всяка камера по половин дузина дилвърмуунски монети.
После агентът отвори вратата на килията на Низа. Момичето послушно влезе, но после се обърна и погледна любимия си в очите. Беше притиснала ръце към гърдите си, очите й изглеждаха неестествено големи. Тя вече не се усмихваше.
Когато вратата се затвори, Руиз усети стягаща болка в сърцето. Нима им беше съдено никога повече да не се видят? Толкова трудности бяха преодолели вече, и този път всичко трябваше да бъде наред.
Обаче в сърцето му трайно се беше настанила студенината на страшно предчувствие.
Кореана се добра до Морекупчина точно преди залез слънце. Фенш отиде в командната зала, за да наблюдава оръжейните системи. Пиратският град не бе безопасно място дори за притежателите на бронирани въздушни катери.