Руиз яростно тръсна глава. Абсолютно безполезни, сантиментални мисли. Ако не успееше да се съсредоточи върху главната задача, го очакваше заслужен провал.
Гневът подейства благотворно. Нежните чувства, които в конкретния момент не можеха да донесат никаква полза, послушно изчезнаха. Руиз Ау отново се превърна в хладнокръвна смес от сила и енергия.
Низа седна на тесния матрак, с тъга спомняйки си за разкошните апартаменти в „Дълбоко сърце“. Тя разгледа мрачно спартанската обстановка в килията.
Стоманени стени. Самотната плоска луминисцентна лента изглеждаше прекалено ярка и заслепяваше неприятно. Стол с изправена облегалка, отделено чрез завеса кътче за сух душ, който отмива мръсотията от тялото чрез специални вълни. В другия ъгъл — тоалетна зад параван, прозорче за подаване на храна и кран с вода под малко огледалце.
Над огледалцето — видеоекран. Преди няколко минути на него се бе появило неприятното лице на андрогин. Отвратителното същество информира накратко новата обитателка на килията за тукашния ред: ядене — два пъти на ден, после — разходка, по време на която тя може да общува с другите пленници в отредените за целта помещения.
Момичето се огледа внимателно. В тази все още красива, но страшно измъчена жена трудно можеше да се познае предишната Низа, любимата царска дъщеря. Какво се бе променило? Погледът бе станал по-дълбок — нали й се бе наложило да види значително повече странни и страшни неща, отколкото се полагаше на жена с нейното положение и раса. Устните, наглед все така меки и чувствени като преди, бяха стиснати в знак на обида.
Мислите й се върнаха към загадъчния й възлюбен. Самата тя бе казала, че му има доверие, но наистина ли беше така? Понякога момичето мислеше, че мотивите за постъпките му си оставаха тайна дори за него самия.
— Също както и за всички останали — произнесе на глас Низа. — Нищо чудно.
Вече неведнъж от момента, в който беше видяла за последен път силното и сурово лице на Руиз, в главата на младата жена се мяркаше неприятно подозрение. Всеки път тя със срам се опитваше да го прогони, но отвратителната мисъл се връщаше отново и отново. А ако човекът, на когото без колебание се бяха доверили, смяташе фараонците за прекалено тежко бреме?
Не! Тя не можеше да повярва в това.
Поне засега.
Наложи се Руиз да намали скоростта, за да се промъкне между ръждясалите остатъци от някаква решетка. От покритата с маслени петна вода стърчаха метални пръти. Той се намираше в самия център на Морекупчина, където живееха най-непочтените му жители. Къщите им, ако можеха да бъдат наречени така пещерите с неизвестен произход, бяха в окаяно състояние. Някои вече почти бяха потънали във водата, други все още запазваха илюзията за устойчивост. От време на време лодката преминаваше над странни светлинни източници, разположени дълбоко под водата, но над повърхността й нямаше никакво осветление.
Руиз се опита да сравни спомените си от предишното си посещение с картината, откриваща се пред очите му в момента, доколкото тъмнината му позволяваше да я огледа.
Ето! Остатък от метална решетка, наподобяваща разпнат надолу с главата човек. Агентът насочи лодката към сплетените в странен възел над самата повърхност на реката пръти и забеляза отдавна очаквания проход. Скоро пътникът се озова в лагуна и хвърли поглед към грубо изградения пристан, до който се поклащаше само една бронирана лодка. Блестящият й корпус бе наполовина скрит под водата и беше привързан към издигащ се от дълбините метален кол.
Руиз заобиколи лодката-амфибия, възхищавайки се на заоблените капаци на двигателите, трите вградени оръдия и внушителната редица от торпедни люкове по цялата средна линия на борда. Но защо нямаше в себе си необходимите инструменти, за да се справи с охранителната система! Щеше да разреши всичките си проблеми и тревоги с лекота. Агентът си напомни, че няма полза от мечти, които не е възможно да се сбъднат. Освен това ако корабчето бе на Публий, щеше да му се наложи доста да се поизмъчи с охранителните системи.
Въздъхна и насочи собствената си жалка лодка към пристана. Молеше се само старата гадина все още да е господар на тази част на Морекупчина. Нямаше да е лошо и чудовищата му да вземат Руиз за клиент и да го пуснат да влезе. Той и без това в известен смисъл беше клиент.
Лодката издаде мек металичен звън при съприкосновението си с пристана. Мъжът отвори армирания капак и включи охранителните монитори. Естествено, това не беше достатъчно. Първият компетентен лодкокрадец би сметнал корабчето му за подарък от съдбата. Оставаше му да се надява, че всички що-годе разбиращи от техника крадци днес работят по другите сектори. Или че загубата на лодката вече няма да има значение. Така или иначе не разполагаше с време за поставянето на хитроумни капани.