Руиз се гмурна в непрогледната тъма зад пристана, насочвайки се към убежището на създателя на чудовища.
Лабиринтът на Публий създаваше все същото отблъскващо впечатление. Издяланите в скалата древни стени бяха ръждивочерни, на места с мътночервени отблясъци. Картината се допълваше от ниските тавани и луминисцентния мъх, хвърлящ синкави отблясъци върху локвите застояла вода и покритите със слуз камъни.
Агентът се стараеше да се движи максимално предпазливо и да се вслушва в мрака — да не би там да се крият чудовищата на Публий. Засега долавяше само слабото бучене на двигатели под земята и звука от капките, падащи от тавана. Мъжът стискаше отломомета в едната си ръка, а в другата държеше парализатора.
С навлизането му в дълбините на лабиринта проходите ставаха все по-тесни, пресечките — все по-заплетени и многобройни, а светлината — по-слаба. Руиз се надяваше, че не е забравил пътя — от последното му посещение на това страшно място беше минало доста време.
В някои коридори светещият мъх едва мъждукаше, така че пътникът се промъкваше през кадифената тъмнина, стараейки се максимално предпазливо да избира мястото, където да стъпи, за да не остане без някой крак. Дочуваха се неприятни звуци: далечен рев, тропот на тежки лапи, въздишки и стонове. Впрочем, лабиринтът на Публий имаше доста странна акустика. Възможно бе наоколо да няма нито едно чудовище.
Руиз започна да усеща тежестта на небостъргача над себе си. Мярна се неволното опасение, че изгнилата конструкция ще избере именно този момент, за да се подчини на закона за всемирното притегляне и да се стовари върху му. Знаеше, че този страх е нелогичен. Зданието се бе издигало милиони години в този си вид и щеше да издържи поне още толкова.
Беше страшно топло, отвратителната воня му пречеше да диша. Все по-често попадаше на парчета гниещо месо — следи от неуспешни експерименти за създаване на чудовища или може би останки на други посетители. Прясната тор от чудовищата му пречеше — ако я настъпеше, ботушите му щяха да започнат да се пързалят, което би било допълнителен риск.
Руиз започна да си мечтае за появата на противниците. Тогава вече нямаше да е необходимо да се страхува от срещата с тях, а щеше да се наложи да действа.
Когато чудовището се появи от поредния страничен коридор, агентът се прокле заради идиотското си желание. Противникът му се оказа висока, мускулеста твар. Торсът му леко напомняше за човешки, но беше увенчан с главата на влечуго с издължена муцуна. Лапите на чудовището бяха прикрепени към тялото по странен начин и се прегъваха на най-неочаквани места — в тях имаше прекалено много стави. Но ноктите се отличаваха с необикновена острота и отвратителният мутант възнамеряваше да пусне в действие именно тях. Руиз стреля, снарядът от отломомета разкъса по диагонал гърдите на нападателя. Чудовището рухна. Крайниците му продължаваха да извършват движения, но агентът се гмурна под могъщата лапа и отскочи встрани.
Очевидно изстрелът беше прекършил гръбнака на чудовището, защото сега то можеше само да пълзи, опирайки се на предните си лапи и стържейки с ноктите по камъните в търсене на опора. Изродът се опита да заговори. В полуразбираемата реч, смътно напомняща за езика на хуманоидите, звучаха ту проклятия, ту молби.
На Руиз започна да му се повдига. Стреля отново, целейки се между жълтеникавите очи. Съществото умираше бавно. Агентът слуша още дълго време стърженето на ноктите и влаченето на тялото.
Опита се да не мисли какво ще стане, ако завари Публий в лошо настроение. А това се случваше често. Да се разчита на милосърдието на подобен човек беше безумно — той едва ли някога изобщо бе изпитвал такова чувство. На Руиз му оставаше да се надява, че Публий ще се съгласи да му продаде необходимата услуга на сносна цена.
Агентът никога не беше разбирал страстта на твореца на чудовища към безумното му изкуство. Публий беше човек, но в мозъка му се криеха дотолкова противоестествени за хуманоидите чувства и мисли, че Руиз не можеше да си представи как е възможно някой да съществува под натиска на подобни страсти.
При последната им среща създателят на чудовища развличаше госта си с описание на съществата, които биха могли да се получат от неговата — на Руиз — плът.