Минаха покрай безкрака жена с неокосмена безформена глава, чието чело блестеше от слуз. Андрогинно същество с насекомоподобно тяло галеше пухкавите си мустачки-антени.
Останалите екземпляри изглеждаха още по-странно. Руиз знаеше, че Публий използва за експериментите си генетичен материал, взет от човешкото ДНК, но съществата, появили се като резултат, нямаха аналози на Старата Земя.
Неволният зрител с отвращение се извръщаше от решетестите пипалца, силикоидните брони, пулсиращите маси от жълтеникава хрющялоподобна целулоза. Някакво топчесто същество със сензорни снопчета като на геншите пускаше мехури през разделен на три части устен отвор. Картината се допълваше от три закръглени гърди и три влагалища.
Руиз потрепери при вида на геншоподобното чудовище: той почувства как леталната мрежа започва да се затяга. Изминаха няколко минути, докато се стабилизира. По някаква причина агентът избягваше да си спомня за геншите от момента на попадането му в Морекупчина. Помисли си, че не би било зле да знае колко още неуспешни опити за унищожаването му ще издържи и кое ще се окаже по-силно — леталната мрежа или волята му за живот?
— Това са образци. Искаш ли да се запознаеш с някой от тях по-отблизо? — Публий го потупа по рамото и отново се разсмя по странния бълбукащ начин. — Не, просто се пошегувах, та ти си такъв нежен и срамежлив.
Отминаха операционните, където техници в бели престилки осъществяваха операции по клонирането на същества, като ги разрязваха и им придаваха нови форми. В други помещения, където се намираха ДНК-култури, работниците на Публий създаваха нови раси от чудовища за богати клиенти, които желаеха играчките им да умеят да се размножават. Полусъзрелите клонинги плуваха в прозрачен хранителен разтвор. Постоянно преминаваха автоматични носилки. На някои от тях се издигаха купчини с отвратителни останки, на останалите лежаха упоени чудовища — някои почти в завършен вид, други още неоформени.
И над целия този ад се носеше предизвикващата гадене смрад, която Руиз винаги свързваше с Публий и работата му. Отровни органични изпарения, химикали, буен примитивен живот и безсмислена гибел — миризми на съзидание и ужас.
Накрая се добраха до помещенията, използвани от собственика на лабораториите за живеене, когато някой от експериментите изискваше постоянното му присъствие.
Публий заключи вратата и се обърна към госта си. Върху лицето му се четеше явно презрение, примесено с умора.
— Е, какво, отново шантаж? Нима не ти омръзна да ме държиш в постоянно напрежение, заплашвайки да разрушиш смисъла на целия ми живот?
Руиз наведе поглед:
— Ти не ми остави избор. Ако не се бях застраховал навреме, отдавна да си ме погубил. Съжалявам, че научих тайната на твоя произход. В противен случай нямаше да ме мразиш толкова много, а аз не бих прибягвал до шантаж.
Много отдавна, на Линия, по време на бълнуване тежко раненият Публий издаде, че се е родил в Ковчега на робите в Дилвърмуун, а изобщо не е незаконороден потомък на знатен род от света Ях, както винаги бе твърдял. Руиз дълго време не бе обръщал внимание на това признание, докато след много години създателят на чудовища не се опита да го убие. Едва тогава Руиз осъзна колко важно е за Публий да бъде запазена тайната на произхода му и за да се подсигури, остави на сигурно място съобщение, което в случай на внезапното му изчезване или гибел щеше да попадне във всички средства за масова информация.
По-късно той се обезпокои, че бившият му приятел ще свикне със заплахата от разобличаване и ще престане да се страхува.
— Честна дума, с радост бих се убедил, че подобни предпазни мерки са излишни.
Публий изсумтя. Премина безшумно през килима, покриващ пода, извади от бара кана и предложи на госта бледолилава напитка.
— Добре, поне можеш да пиеш, без да се страхуваш, че ще те отровя. Не са много онези, на които се пада такъв шанс.
Руиз кимна и отпи голяма глътка.
— Аз съм доста лошо момче — продължи домакинът, сядайки на отрупания с възглавнички диван и предлагайки с жест на госта да се настани на най-близкото кресло. — Да преминем към работата. Трябва да офейкаш? А къде е забележителният ти космически кораб? „Вигия“, нали? Имам превъзходна памет.
— Скрит е на далечна планета. Добрах се до Суук гратис.
— Защо ли ми се струва, че това е най-подходящият начин за придвижване на авантюристи като теб? — безумният блясък в очите му угасна за миг и сега Публий изглеждаше като абсолютно нормален човек.
— А ако не е тайна каква е причината за посещението ти на планетата ни?