Руиз сви рамене:
— Не, вече не е тайна. Наеха ме да проследя бракониер на една от планетите на Жестокия свят.
— И как се справи, успешно ли? Всъщност що за глупав въпрос! Ти никога не си губил, нали?
— Намерих бракониера.
— Виждаш ли, прав бях — Публий отпи от чашата си и направи гаргара, преди да глътне течността. — Та да предположим, че се добереш до платформите на шардите. После възнамеряваш да се прехвърлиш на търговски кораб?
— Да.
— Аха, добре. И така, както вече ти казах, главатарите на пиратите са изпаднали в истерия. Очевидно са научили някаква велика тайна или грандиозен секретен план, а не знаят какво да правят с него. Някои предлагат да използват откритието, други — да го унищожат, да не дърпат дявола за опашката. Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че тази тайна ми е известна и на мен?
Руиз поклати глава.
Публий отново се разкикоти.
— Нищо у мен не те учудва, а? Може би точно това ме спира да те смажа като жалка буболечка, каквато всъщност си. Разбира се, възнамерявам да използвам тайната за свои цели, стига да ми падне в ръцете, разбира се. Кажи ми какво мислиш за словосъчетанието „Публий, императорът на света“?
Руиз не успя да намери отговор веднага.
— А каква е тази тайна? — поинтересува се накрая той.
— Е, това все пак е тайна, нали разбираш… — изхили се Публий, но после продължи делово: — Не твърдя, че не е възможно да се напусне Морекупчина, но ще бъде много трудно, скъпо и опасно. Бих могъл да ти помогна, но първо трябва да ми направиш услуга. Не, не се опитвай да ме шантажираш отново. Дотолкова съм надраснал произхода си, че той вече не ме интересува — Публий се усмихна злорадо. — Това може да се смята за добро предзнаменование — ти се появи след толкова много години в най-подходящия момент. Единственото, което не ми достигаше, бе именно човек като теб.
Руиз внезапно почувства страхотна слабост.
— Какво искаш от мен? — с усилие успя да изрече той.
— Нищо особено, поне за твоите възможности. Искам да убиеш един човек.
На сутринта Кореана тръгна към главния пазар за роби, като взе със себе си Ленш и Мармо. Охраната отказа да допусне до търга морасара, така че се наложи да го оставят при главния шлюз за безопасност.
Фломел беше затворен в една от бараките до подиума. Кореана отиде направо там. Идентификационният процесор потвърди, че именно тя е новата собственичка на фокусника и вратата към килията му се отвори.
Фараонецът се беше свил на тясна кушетка. Беше изпаднал в такова отчаяние, че дори не забеляза веднага Кореана. После върху лицето му се изписа цял спектър от чувства, които господарката му изобщо не очакваше да види. Вместо ужас и молби за пощада — смайване и възторг.
— Благородна лейди! — възкликна радостно той. — Знаех си, че ще дойдеш.
Кореана леко се обърка. Или Фломел беше значително по-умен, отколкото тя очакваше, или изобщо не разбираше в какво положение е. При всички случаи беше добре да се опита да го предразположи към разговор.
— Значи ме очакваше?
— О, да! Знаех, че няма да ме изоставиш! Онзи търговец на змийско масло без потекло успя да омае всички освен мен. Аз вярвах, че Руиз Ау е гнусен убиец, крадец и похитител на души! Знаех, че вярата ми ще бъде възнаградена… и ето, че ти дойде.
Кореана се усмихна. Щеше да се възползва с удоволствие от глупостта на този човек. Естествено, все пак ще се наложи да го накаже, ако не за това, че е участвал в превземането на въздушния кораб, то поне за присъствието му на това събитие. Но наказанието можеше да се отложи. Господарката седна до фокусника и нежно го потупа по коляното.
— Разкажи ми всичко, което знаеш — предложи тя.
Кореана изразходва целия си неголям запас от търпение. Спомените на Фломел постоянно се смесваха с оплаквания за безобразното отношение към него от страна на бившите му спътници. Наложи се жената неведнъж да прекъсва излиянията на фараонеца, преди той окончателно да изгуби нишката на разказа. Изглежда фокусникът не разбираше, че изобщо не са й интересни преживяванията на едно толкова жалко същество. Още повече, че на Кореана й се налагаше да стиска зъби и да кима със съчувствие на нужните места.
Когато Фломел премина към разказа за изпитанието в „Дълбоко сърце“, интересът на господарката му значително нарасна.
— Руиз Ау заразмаха ръце и започна да се гърчи, а от устата му потече отвратителна пяна, което още веднъж доказва, че този презрян скитник произхожда от простолюдието. Възможно е дори да е умрял. Докато го изнасяха, той лежеше напълно неподвижно, а лицето му беше посиняло.
— Почакай — прекъсна Кореана спомените на фокусника. — Опитай се да си спомниш как се държаха хората, които изнесоха Руиз Ау. Бързаха ли или вървяха спокойно.