— Кой е този човек?
Публий грациозно се изправи.
— Да вървим, ще ти го покажа.
В килията се намираше мъж със среден ръст, облечен в горе-долу модерни дрехи. Съвсем обикновено лице. Нито дебела, нито слаба фигура. Коси с неопределен цвят: нещо средно между кестеняви и руси. Класическа консервативна пострижка. Седеше в удобно кресло, през прозорчето на килията можеше да се види изражението на лека напрегнатост върху лицето му. Руиз реши, че човекът спокойно може да се окаже шпионин на някаква държава и организация — външността му беше твърде подходяща за целта.
— Кой е той?
— Името му е Алонсо Юбере.
— И за какво ти е моята помощ? Какъв е проблемът да се справиш сам с него?
Публий се изкикоти.
— О, това не е онзи Юбере, когото предстои да убиеш. Не, същата тази тайна, която така разтревожи пиратите, се намира в ръцете на друг Алонсо.
Агентът слушаше, опитвайки се да изглежда равнодушен.
— Виждаш ли, този Юбере тук всъщност е мой стар слуга. Разглобих го на части и го превърнах в тази сива личност. Уви, горкият Хедрин беше верен слуга, но тялото му ми беше от много по-голяма полза, отколкото на него самия. Между другото, преди няколко дни накарах представител на расата на геншите да поработи над него. Всеки се нуждае поне от един човек, комуто може да се довери. Така че съм абсолютно сигурен в предаността му.
— Ясно — все така спокойно отвърна Руиз.
— Започваш ли да разбираш? Наистина, идеята е стара като света — да се смени личност, заемаща ключов пост, с двойник, комуто имаш пълно доверие. Знаеш доколко са се усложнили процедурите за идентификация в наши дни. Ето защо подобни идеи не се реализират толкова лесно. А Юбере е най-предпазливият човек, когото познавам. Почти невъзможно е да се получат личните му данни. Но аз достигнах немислимо съвършенство в боравенето с плътта и духа, така че сега Хедрин се различава от Юбере само по това, че е предан на интересите ми.
— Но защо не нае обикновен убиец?
Публий радостно го тупна по рамото.
— Точно това възнамерявах да направя, но в този момент на пътя ми, сякаш чрез вълшебство, се появи ти. А кой съм аз, че да пренебрегвам подаръците на съдбата и да проверявам зъбите на харизан кон? Освен това аз искрено се възхищавам на способностите ти. Ако изобщо е възможно човек да се добере до Юбере, това е единствено по твоите сили.
Глава 12
Кореана кипеше от ярост. Достатъчно отвратително бе, че Алонсо Юбере я накара да чака, но да се откаже от лична среща! Жената беше оскърбена… и обезпокоена.
На екрана на холовизора се появи безлично мъжко лице.
— Имаме си неприятности, Кореана. Пиратските главатари са научили за тайната ни. Естествено, далеч не всичко им е известно. Но информацията, с която разполагат, е достатъчна, за да се намесят с пяна на уста. Вече ме заплашиха. Дори геншите се разтревожиха — а те не са глупави, просто човешките свади не ги интересуват особено.
— Не може да бъде! — ужаси се Кореана.
— Може, и още как. Между другото, случайно да знаеш как секретната информация е излязла наяве?
— Не говори глупости! Пък и ти имаш стотици клиенти, всеки от тях би могъл да се раздрънка — озъби се жената, но в нея се промъкна доста неприятно предчувствие: нима Руиз Ау се бе досетил защо ги карат в Морекупчина? Впрочем, нелегалното генширане съвсем не беше ключовият момент в тайната, която притежаваха заедно Кореана, Юбере и още няколко търговци на роби.
— Знаят ли пиратите за съществуването на машината?
Върху лицето на екрана се изписа гримаса на недоволство.
— Дори тук не бива да говорим за това открито — предупреди я Юбере. — Не, предполагам, че не знаят. Известно им е, че на пазарите в последно време има прекалено много генширани роби. Следователно някой притежава известно количество нерегистрирани генши, държани в нелегална лаборатория. Дори само това е достатъчно, за да се побъркат от алчност — така са устроени. За съжаление подозират, че геншите са мои. Вероятно ще се наложи да се бяга. Бъди готова за този вариант.
Кореана се напрегна вътрешно.
— Имам незавършена работа тук. Тя засяга и теб, затова ще е по-добре да ми помогнеш да я довърша. Помниш ли групата фокусници от Фараон, които изпратих за обработка? Избягаха. Предводителят им знае защо ги карахме в Морекупчина. Този човек е жител на пангалактиката и дори е възможно да има нещо общо с Лигата. Във всеки случай, като се имат предвид неговите съобразителност и ловкост, е разумно да се справим възможно най-бързо с беглеца, за да избегнем допълнителното изтичане на информация.