В хотелската стая ги чакаше Ленш. Когато пилотът видя новия член на екипа, котешките черти на лицето му се изкривиха от ярост.
Впрочем реакцията на околните не учуди Кореана. Въпреки нечовешкия си облик Реминт изглеждаше като могъща, но абсолютно бездушна машина за убийства.
Той седна на широкия диван в ъгъла, впери поглед в празното пространство и застина, като компютър, очакващ да въведат в него необходимите данни.
Повече от всичко на света Кореана мечтаеше да се избави от миризмата на генши, с която бе пропита крепостта на Юбере. Техните нечовешки молекули сякаш бяха проникнали надълбоко в кожата й.
Жената дълго блаженства в топлата вода във ваната. Мислите й течаха в хаотичен поток. Тя забеляза, че нежната й кожа е поизсъхнала, а пръстите й се нуждаят от маникюр. Когато насапунисаната гъба леко докосна гърдите й, Кореана усети надигащата се вълна на възбудата. Впрочем това беше напълно естествена реакция на принудителното въздържане. Наложило й се бе да остане прекалено дълго без своите еротични играчки — специално подбраните роби за задоволяване на сексуалните й потребности. Вероятно щеше да й се наложи да се обърне към някоя от многобройните фирми, доставящи във „Веселия Роджър“ проститутки от всякакви пол и възраст. Разбира се, можеше да повика Ленш, но той беше абсолютно безинтересен като любовник. Представителите на неговата раса се различаваха прекалено много от хората, поради което по принцип предпочитаха да се сношават бързо и без забавления, което в момента изобщо не привличаше Кореана.
А ако покани Реминт? Какво ли е да лежиш в нечовешки силната прегръдка на същество, в което по изкуствен начин са потиснати естествените човешки чувства и желания? Жената потрепери. Не, днес, колкото и да бе странно, не изпитваше желание за извънредно остри усещания.
Неочаквано пред очите й изплува образа на омразния беглец. Тя безсилно се отпусна по гръб, спомняйки си прекрасното тяло на Руиз Ау, който само с вида си предизвикваше в нея мъчителните спазми на незадоволеното желание.
Кореана обхвана с длани малките си твърди гърди, пръстите докоснаха зърната, хлъзгави от сапуна. След като заточеният чужденец беше победен от морасара, тя го бе сложила в същата стая, в която живееше онази нищожна дивачка. Апартаментът беше снабден със стандартните монитори за следене и Кореана прекара доста време зад екрана, любувайки се на възхитително-възбуждащата картина на сливането на двете съвършени тела върху копринените завивки.
Ръката й се плъзна надолу, пръстите й бавно зашаваха. Руиз Ау е много красив, приятно й бе да го гледа… а и жената също… Кореана ги желаеше страстно и двамата. Обаче после фараонката се опита да убие Фломел и да нанесе вреда на собствеността й, а гнусният скитник открадна въздушния й кораб. Отначало, Кореана отлагаше мига на най-висшето удоволствие, за да може предвкусването да направи насладата по-остра, и си направи криво сметката, проточвайки прекалено очакването. Сега желанието й беше примесено с омраза, и това го правеше още по-остро.
Господи, колко красиви са те двамата, Руиз и Низа! На тях, изглежда, им бяха познати всички начини, по които мъжът и жената могат да си доставят взаимно удоволствие.
Въпреки изгарящата омраза, Кореана все още го искаше. Ако Реминт по някакъв начин успееше да й достави сега Руиз, жената би го накарала отново и отново да задоволи желанието й. Тялото на Кореана се изви, закръглените бедра се издигнаха над водата. Тя изпъна глава назад и усети приближаването на първите тласъци на оргазма.
А после, когато цялата сила на пленника се изчерпи, той ще умре, и смъртта му няма да бъде лека.
По-късно, когато Кореана излезе от ваната, на лицето й се четеше студена решимост на всяка цена да постигне целта си. Дошъл бе моментът да даде подробни инструкции на убиеца.
— Чуй ме, Реминт, има един човек, който се нарича Руиз Ау. Той е много опасен и при това владее прекалено ценна информация. Мисля, че все още е тук, в Морекупчина. Ти трябва да го намериш и да го обезвредиш. Ако го получа жив, ще бъде идеално. Но ако по някаква причина това се окаже невъзможно, трябва да го убиеш и да донесеш за доказателство главата му. Разбираш ли?
Геншираният убиец мълчаливо кимна, но в този кратък и рязък жест се криеше толкова сила, че Кореана изтръпна.
— Още нещо. Руиз Ау отвлече трима роби, които ми принадлежат. Искам да си ги върна, ако това не постави под заплаха изпълнението на първата задача. Не забравяй, че основната ти задача е Руиз Ау.