Тя чака дълго, преди да съобрази, че Реминт няма да зададе въпроси преди да получи съответното нареждане.
— Какво друго трябва да научиш, преди да започнеш изпълнението на задачата?
Стори й се, че в дълбините на студените му очи лумнаха слаби огънчета, наподобяващи лампичките на електронни прибори. Стана очевидно, че това същество притежаваше могъщ, но абсолютно нечовешки интелект.
— Първо трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш за него.
Руиз бавно се разхождаше напред-назад по дебелия килим в стаята, в която го беше довел Публий.
— Използвам тези апартаменти, за да впечатлявам търговските магнати — каза домакинът, с небрежен жест посочвайки разкошната стая. — Позвъни, ако ти потрябва нещо.
Той почака още минута някаква реакция от госта, после сви рамене и излезе.
Руиз почти не забеляза излизането на своя тъмничар. Всичките му мисли бяха съсредоточени върху решаването на доста сложния проблем: как да остане жив? Можеше ли да се отърве от задачата, изглеждаща неизпълнима? Руиз се опита да обмисли хладнокръвно възможните варианти и беше принуден да признае, че на практика няма алтернатива. Той се бе озовал във властта на Публий и усещаше, че създателят на чудовища не блъфираше, когато твърдеше, че вече не го притеснява намиращия се в стария му приятел компромат. Да избяга? Но неговият тъмничар оценяваше доста високо способностите на пленника си и несъмнено беше взел всички мерки за безопасност.
Времето минаваше, а Руиз все не можеше да намери задоволително решение. Нямаше съмнение, че дори да му се удадеше да се справи със задачата, Публий нямаше да позволи човек, притежаващ толкова ценна информация, да остане жив. Какви лостове за въздействие можеха да се използват в случая?
От порядъчните хора е достатъчна честната дума. Но Публий може да обещае каквото си иска и във всеки момент да се откаже от даденото обещание. Може ли да бъде сплашен? Не, той просто ще се изсмее на агента и ще е напълно прав.
А ако се използват жалките трохи от информация, които са на разположение? Добра идея, но за реализирането й е необходим достъп до компютър, а от неговата стая веднага бяха изнесли единствения терминал. А и кой ще се съгласи да съхранява информацията докато Руиз се върне — ако се върне — от мисията? Единствените му приятели бяха затворени в робските казарми. Между другото, вероятно трябваше да ги скрие на по-надеждно място, но той беше сигурен, че Кореана е по следите им, и беше длъжен да си осигури свобода на действие, за да организира бягството им от планетата.
Бившият агент неведнъж се бе сблъсквал с безкрайната алчност на Публий, но как можеше да я използва за свои цели?
Той поклати глава, опитвайки се да приведе в ред мислите си. И така, да се опитаме да подредим известните факти.
Първо: какво цели Публий? Някога създателят на чудовища грижливо беше крил тайната на произхода си, но тези времена бяха отминали. Лабораторията му? Безусловно, но Руиз не виждаше възможност да я превземе сам. Чудовищата? Сътрудниците? Не… Публий неведнъж беше заявявал открито, че на света не съществуват незаменими личности, с изключение, разбира се, на самия Публий.
Какво още? Какво друго може да използва той, Руиз, като залог за собствената си безопасност?
В ума му започна да се оформя смътна идея. Марионетката, която ще замени Юбере, е преминала през съответната обработка. Значи Публий трябва да разполага с генш. Доколко тъмничарят му е заинтересован от реализирането на плана си, че да рискува това същество като заложник? Ако Руиз успее, Публий ще стане собственик на множество генши, но в случай на провал ще загуби единствения, с когото разполага. Впрочем дали е единственият? Публий е богат, може да си позволи да купи няколко генши. Ще се съгласи ли да заложи поне един? Не, не е достатъчно…
Руиз се удари с юмрук по челото, усещайки паническо безсилие. Трябва да има изход. Агентът отказваше да се възприеме като инструмент, който творецът на чудовища може да използва, след което да го захвърли като ненужен. Освен това от неговата изобретателност зависеха и други хора.
Той се опита да се съсредоточи, но страничните мисли продължаваха да го отвличат от поставената задача. И всички те бяха свързани с Низа.
Най-накрая Руиз изключи осветлението, изпъна се върху леглото и се опита да се отпусне. Може би прекалената умора действаше отрицателно на умствените му способности? Трябваше да се опита да заспи…
Реминт разпитва Кореана, докато запасите й от информация и търпение не се изчерпаха. Този процес нагледно демонстрира на убиеца, а и на самата жена, колко малко всъщност знае тя за Руиз. Разпитът се оказа доста неприятна процедура. Реминт беше наистина безмилостен следовател, но Кореана се страхуваше да протестира, за да не намали ефективността на действията му. Тя знаеше как изглежда противникът й, как се движи, как говори. Знаеше, че е опитен и безпощаден убиец, който, изглежда, изпитваше патологична увереност в собствените си сили. Великолепен лъжец. Жената подозираше, че той умело беше скрил истината, когато бе подложен на мозъчно сондиране. Този човек явно не беше просто свободен художник и дребен търговец на роби: подобно занимание изглеждаше скучно за такава силна личност като Руиз Ау.