Выбрать главу

Кой всъщност беше той и по какъв начин се бяха пресекли пътищата им?

Реминт се заинтересува от възможните връзки на търсения обект. Той подробно разпита Кореана за първия опит за бягство на Руиз през територията на съседа й, лорд Преал.

В края на краищата жената изгуби търпение.

— Ти да не мислиш, че някой му е помогнал? Или че е член на могъща организация? А?!

Реминт се облегна назад в дивана и отговори след дълга пауза:

— Не е имал помощници. Това е мнението ми, основано на тези, да си го кажем направо, оскъдни данни. Той просто е превъзходен професионалист и голям късметлия.

Кореана с любопитство погледна убиеца:

— Ти вярваш в късмета? Странно.

Реминт сви рамене:

— А по какъв друг начин могат да се нарекат скритите механизми, действащи в цялата вселена? Ти вярваш ли в съдбата, която пощади брат ми и погуби живота ми? — изглежда, той не се интересуваше особено от отговора на собствения му въпрос. Просто привеждаше пример като илюстрация на думите си. — Що се отнася до втория ти въпрос, то аз наистина смятам, че го е изпратила някаква организация, но не съм сигурен, че нейната цел си била точно ти. Този човек може и да се окаже агент на Лигата — нали именно тя притежава планетата, на която си бракониерствала?

Кореана изпадна в ужас:

— Но нали в него нямаше летална мрежа!

Реминт заговори с такъв тон, сякаш обясняваше очевидна истина на малко дете:

— Първо, не всички агенти на Лигата са снабдени с летални мрежи. Въпросната организация старателно поддържа този мит за сплашване на конкуренцията. Второ, мрежата може доста лесно да се повреди, така че дори и да не бъде унищожена, действието й значително да се забави. Ако се съди по твоя разказ, на стартовата площадка, откъдето пленниците е трябвало да бъдат изпратени за обработка, Руиз Ау е изпитал въздействието именно на частично активизирала се летална мрежа.

— Но какво значение има? Доколкото разбирам, сега той действа самостоятелно.

— За мен могат да имат значение всякакви подробности. Разкажи ми за останалите бегълци.

На Кореана й се наложи да разкаже всичко. Реминт безмилостно задълбаваше във всяка подробност, той разпитваше подробно за плановете, които жената е имала относно загадъчния пленник и фараонката Низа. Търговката на роби описа чувствата, които сега й се струваха съвсем животинска похот, но убиецът не прояви никакви признаци на възбуда или възмущение. Тази реакция затвърди убеждението на Кореана, че на него са му недостъпни естествените човешки чувства.

Той я накара да преразкаже също толкова подробно описанието на Фломел за всички събития, случили се след бягството. После дойде ред на Мармо. Реминт се заинтересува от информацията, събрана от киборга за организацията „Дълбоко сърце“. Старият пират подаде мълчаливо на убиеца дискета, съдържаща всички данни, които бе успял да издири.

След няколко часа потокът от въпроси внезапно секна. Реминт се облегна назад в дивана и върху лицето му сякаш се спусна непроницаема завеса.

Стиснала зъби, Кореана мълчаливо чакаше убиецът да обработи получените данни. Мина не по-малко от час, преди той отново да заговори.

— Разбирам — изрече той.

Жената не можеше да се сдържа повече.

— И какво сега, непобедими Реминт? Какво възнамеряваш да правиш, след като на воля се порови из всички мръсни подробности на това дело?

Той я изгледа безизразно.

— Засега още не съм достигнал до конкретни изводи.

— Не си? И какво? Ще нападнеш „Дълбоко сърце“?

— Ще бъде преждевременно. Първо трябва да поговоря с твоя роб, Фломел.

— Защо? Разказах ти всичко, което знае той.

— Не е точно така. Ти ми предаде неговия разказ, но в подсъзнанието му може и да се крият по-важни сведения.

— Ти си знаеш — раздразнено подхвърли Кореана, насочвайки се към спалнята си. — Ленш ще ти покаже пътя към казармата.

Руиз, както обикновено, не успя да възстанови подробностите от съня си. Обаче дори в състояние на покой мозъкът му продължаваше да решава най-важната от всички поставени пред него задачи. След като се събуди, бившият агент още веднъж обмисли подробностите на плана и решително почука по плоския екран на комуникатора. Устройството за разговори веднага се задейства. На монитора се появи доста странно същество. Женското тяло изглеждаше прекалено издължено, а очите около огромните лилави зеници бяха аленочервени.