Руиз много се надяваше, че самомнението на Публий няма да му позволи да усети хитростта на бившия агент.
След като се върна от робските казарми Ленш, изглежда, се беше справил със страха си от убиеца.
— Добри новини — обяви той на влизане в стаята на Кореана. — Познай кого намерихме?
Реминт хвана пилота за врата и така го разтърси, че ченето на горкото същество изтрака.
— Млъкни, гадино — изрече убиецът със спокоен глас. — Аз ще докладвам.
Липсата на емоции само усили впечатлението от случилото се. Кореана потрепна, но се постара да демонстрира същия невъзмутим вид.
— Какво открихте?
— Намерихме останалите роби. Изглежда, Руиз Ау вече не е в „Дълбоко сърце“. Убедих се в това от нещо, което ми разказа Фломел.
Кореана не можа да сдържи усмивката.
— Прекрасно. И какво разказа фокусникът?
— Твоят беглец е оставил робите в казармата, за да им намери подходящ купувач. Доста убедително звучеше.
— Бях права — жената триумфално се обърна към Мармо. — Виждаш ли, той доста прилича на мен, само че аз съм много по-умна… Как ще действаме сега?
Реминт я погледна равнодушно.
— Несъмнено той е уредил нещата така, че да преведат парите на сметката му. Ако не накараме останалите роби да ни съдействат или казармата откаже да ни помогне, следата ще се прекъсне.
— Собственичката на казармата няма да рискува репутацията си. Изобщо не ми се иска да давам пари за това, което и без това ми принадлежи, но няма какво друго да се направи, нека да ги купим.
— Невъзможно е — поклати глава Реминт. — Проверих всички документи, господарят им е платил за едноседмичен престой.
— А ако все пак възнамерява да се върне? — предположи Мармо.
— Вероятността е нищожна — възрази Реминт. — Най-вероятно той просто заличава следите си.
— Така изглежда — кимна жената. — Значи сме длъжни да ги измъкнем със сила.
— Кореана! — възкликна ужасено киборгът. — Та ти ще настроиш срещу нас всички пиратски главатари! Твоята жажда за отмъщение минава всички граници! Моля те, вразуми се!
Търговката на роби изгледа смразяващо Мармо и произнесе с тих, спокоен глас:
— Отмъщението няма нищо общо тук. Не разбираш ли, че са заложени нашите животи? Реминт, помисли как можем да ги измъкнем оттам.
Убиецът кимна и се насочи към изхода:
— Да вървим, Ленш, ще се наложи да наемем няколко пешки за отвличане на вниманието.
Пилотът погледна умолително господарката си, но тя се извърна и нещастникът се затътри към вратата.
Реминт се върна след шест часа. Четиримата фараонци, оковани в една верига, се мъкнеха след него, едва пристъпяйки от отчаяние. Фломел вдигна изтормозената си физиономия към господарката си и радостно се развика:
— Лейди Кореана, толкова съм щастлив да ви видя! Вашият човек се държеше с мен без полагащото ми се уважение. Не може ли да свалите тази ужасна верига?
Реминт мълчаливо удари с длан фокусника в ребрата и нещастникът се свлече като чувал на пода. Убиецът предаде на търговката на роби ключа от веригата.
— Отивам да намеря специалист по мозъчно сондиране.
— Разумно — съгласи се жената. — Но внимавай да не се повредят мозъците им. А къде е Ленш?
— Хвана го охраната. Успях да го убия преди да го отведат със себе си.
Когато сондирането завърши, отведоха фараонците в една от стаите и ги заключиха, а Реминт доложи на Кореана за резултатите:
— Сбъркахме. Руиз Ау възнамерява да се върне за тях. Той ги е настанил в най-безопасното според него място и е отишъл да търси транспорт. Те не са абсолютно сигурни в него, дори жената. Затова не се съмнявам, че той ще се върне. Изглежда, у Руиз Ау са се пробудили нежни чувства. Точно те ще го погубят, както някога погубиха мен.
Кореана изгледа Реминт със смесица от отвращение и любопитство. На лицето му нямаше нито жалост към себе си, нито презрение към съдбата. Очевидно Юбере не му беше оставил никакви човешки чувства освен омразата, която убиецът изпитваше към собствения си брат.
— Какво предлагаш? — попита тя.
— Оставих в казармата лъжлива следа. Тя води към определено, добре известно на мен място. То ще се наблюдава постоянно. — Убиецът запретна ръкав и й показа прикрепения към китката му плосък видеоекран. — Ако се появят главатарите на пиратите, ще им позволя да продължат да вървят по лъжлива следа. А Руиз Ау ще го издебна и ще го убия сам.
Кореана кимна, планът на Реминт й хареса.
— Разумно. Колко ще трябва да чакаме?
— Той е платил за седмица. Тъй като робите са докарани вчера, има смисъл да чакаме не повече от шест дни. Той може да се върне във всеки момент, в най-лошия случай — след няколко дни. В момента измъкването от Морекупчина не е толкова лесно. На Руиз ще му се наложи да се поизпоти.