Кореана се засмя от радост.
— Прекрасно, прекрасно. Пленниците трябва да бъдат генширани преди този мерзавец да дойде да ги търси. Чудесно. Отведи ги при Юбере и чакай появата на Руиз.
Глава 14
— Какво още? — попита Публий.
— Войска — отвърна Руиз.
Публий кимна в знак на съгласие:
— Вземи когото искаш от казармата.
Бившият агент изсумтя:
— Да, веднага. Не, позволи ми сам да си подбера хората. Знаеш ли, няма да се чувствам уютно, заобиколен от твоите паразити. По-добре ме отведи в Спиндини и вземи повечко пари със себе си.
Публий се опита да спори, но без особен ентусиазъм. В края на краищата той нареди да донесат нашийник и го сложи на врата на Руиз.
— Не мога да рискувам. Току виж офейкаш преди да те затворя в батискафа и да те изпратя на мисията. Ти си напълно способен да намериш удобен случай, докато обикаляме из града. Прости ми за моята подозрителност, но ти сам забърка тази каша.
Руиз нагласи нашийника си по-удобно. За човек, вече бил роб, механизмът изглеждаше доста по-тежък, отколкото би трябвало да бъде.
— Дай ми яке с висока яка. Тези, които искам да наема, няма да искат да работят за роб. Робите ги изпращат на невъзможни мисии значително по-често, отколкото свободните хора.
— Добре, заповядай!
Когато излезе от лабиринта, Руиз установи, че наистина са откраднали високоскоростната му лодка. Той очакваше подобно нещо. Както и да се развиеха събитията с Публий, тя вече не му трябваше. Но все пак тази дреболия го ядоса.
Публий извика двама охранители-дирми. Те поведоха Руиз буквално хванали го под ръка към същата онази бронирана амфибия, на която той толкова се беше възхищавал предишния ден. На него обаче му се струваше, че от момента, в който го пуснаха в крепостта на създателя на чудовища, е изминало значително повече време.
Публий беше напрегнат, показното му весело настроение се бе изпарило. Руиз се досещаше, че извън бърлогата си творецът на чудовища се чувства беззащитен. Дискомфортът, който изпитваше Публий, определено доставяше на пленника удоволствие, но той беше достатъчно благоразумен, за да не го показва.
Дирмите затвориха шлюза. Един от тях се настани на пилотското място и прецизно изведе лодката от малкото заливче. След няколко минути вече влизаха в пристанището на Спиндини.
— Ще изпратя с теб Хюи — каза Публий, посочвайки единият от охранителите. — Хюи, ще се държиш така, сякаш си собственост на Руиз, но само докато не се опита да избяга от теб. В такъв случай просто му откъсни кратуната. Ясно?
Дирмът кимна тържествено и сериозно.
— Не забравяй това, Руиз. Няма да се поколебая да ти откъсна главата, ако дори малко се изнервя. Не ме карай да се вълнувам.
Руиз въздъхна дълбоко:
— Да вървим, Хюи.
От другата страна на вътрешния шлюз охранителят върна оръжието на Руиз, защото нито един човек със здрав разум няма да влезе невъоръжен в Спиндини. После мнимият му роб побутна външната врата и двамата стъпиха на рушащия се пристан.
Спиндини беше развлекателен комплекс, посещаван от свободни търговци. По тази причина той служеше едновременно и за място, където може да се наеме който и да е — своеобразна трудова борса. Роботите-убийци на входа не зададоха никакви въпроси на Руиз и Хюи — очевидно двамата изглеждаха достатъчно страховито, за да имат правото да се намират в Спиндини. Тук се мотаеха и безработни войници, и авантюристи, и наемни убийци, на което всъщност разчиташе Руиз.
Веднага щом попаднаха вътре, бившият агент бе обзет от остър пристъп на носталгия. Наситен с миризми на неговата професия — пот, дим, алкохол, смазка за оръжие, озон, — въздухът му се струваше толкова близък. Грубите гласове, които се разнасяха от всички врати и прозорци около пристана, галеха слуха. Внезапните резки смехове, проклятията и ругатните, фалшивото пеене, звънтенето на чашите, бълбукането на лулите, въздишките и стоновете звучаха за него като музика.
Руиз поклати глава. Изглеждаше му странно, че някога изобщо е живял такъв живот… А всъщност не беше минало чак толкова много време.
— Да отидем в залата за съобщения — каза той и Хюи мълчаливо го последва.
Залата на съобщенията беше остров на хигиенично и високотехнологично спокойствие в задимените дълбини на Спиндини. Стъкло, хром, равномерно бучене на машини. Руиз седна пред един компютърен терминал и въведе изискванията си и скалата на заплащане. После нае кабинка за преговори и зачака потенциалните му воини да излязат от бърлогите си и да се явят на събеседване.