Четири часа по-късно вече разполагаше с четирима наемници, които според него бяха достатъчно компетентни професионалисти. Подбра ги сред стотици претенденти. Публий му бе разрешил да вземе шестима, но Руиз Ау се чувстваше прекалено уморен, за да избере дори още един спътник. Всеки сеанс с ментоскопа — устройство с ограничено действие за проверка на искреността на кандидата — отнемаше поредната порция сили. Менталните океани на постоянните посетители на Спиндини в голямата си част представляваха тъмни и мътни води, криещи неизвестни опасности.
Засега армията му се състоеше от доста обилно покрит с белези възпитаник на гладиаторските арени, киборгизиран клонинг на знаменития освободител Номун, две сериозни дами от света Ях, виртуозно владеещи иглените лазери, и един маниак-звероподобен, на който безумно му харесваше постоянно да пребивава в облика на огромна горила-телохранител. Последният наемник внушаваше сериозни опасения, но нервното изтощение и бедността на предлагания асортимент бяха довели Руиз до отчаяние. Несъмнено звероподобният беше свиреп и опитен убиец, но щеше ли да успее да контролира второто си „аз“, особено в ситуации, изискващи по-скоро студен анализ, отколкото свирепост? Руиз не беше сигурен.
Докато бившият агент търсеше последния наемник, мъжете убиваха времето в игра на карти. Жените седяха, държаха се за ръце и гледаха в командира с големите си златисти очи.
Когато Руиз вече възнамеряваше да се предаде и да се задоволи с това, с което разполага, в кабината за преговори влезе позната фигура — много висок, слаб и недодялан тип, чиито редки посивели коси бяха сплетени в тънка плитка. Грапавото лице беше украсено с ивици синьо-зелени шарки, а дрехите се състояха от раздърпан екип, покрит от сувенирни кръпки с дилвърмуунски туристически атракции.
— Нали не съм закъснял — попита, леко поклащайки се, Олбани Евфрат. Той присви очи, вгледа се в лицето на събеседника си и пристъпи напред: — Руиз? Руиз Ау? Какво правиш в тази дяволска бърлога?
— Търся теб — отвърна Руиз почти сериозно. Той едва се сдържаше да покаже обзелата го радост. Олбани беше като всеки друг, воювал и убивал за пари или заради извратено удоволствие. Но на Руиз навремето му се беше наложило да се сражава рамо до рамо с Евфрат, и той бе видял как този човек е способен да бъде верен и състрадателен — качества, извънредно редки за наемниците. Между тях възникна предпазливо приятелство, запазило се, въпреки че в резултат на втората линиянска кампания се бяха озовали от различни страни на барикадата. Основната слабост на Олбани си оставаше пристрастността му към най-различни химични стимулатори. В момента той беше абсолютно пиян.
— Мене, значи, търсиш? — произнесе Евфрат завалено. — Странно. Е, добре — ето ме. Каква е работата?
— Трябва да се промъкнем и да поогледаме едно място, ето какво — отвърна Руиз. — И по възможност да се измъкнем.
Олбани поклати глава със съмнение:
— Не знам, Руиз. Никога не съм се стремил към работа, която изисква хладнокръвие.
— Знам. Но в този случай си струва. Обектът трябва да се ликвидира на всяка цена — от това зависи съдбата на много хора.
„И това е самата истина“ — помисли си бившият агент.
Олбани въздъхна:
— Добре, щом го казваш ти… Не мисля, че би ме излъгал. Ти винаги си държал на това — да не лъжеш никого.
— Отлично — обобщи Руиз. — Хайде да направим нещо за изтрезняването ти и да похапнем. Работата е спешна.
Целият екип се настани в стоманената амфибия на Публий. Самият й собственик, следвайки настойчивия съвет на Руиз, не се появи. Агентът изказа предположението, че някой от наемниците може случайно да познае създателя на чудовища и да се пречупи под бремето на угризенията на съвестта си.
Олбани изтрезня, но все още го тресеше. Бордовата аптека го тъпчеше с възстановяващи лекарства чрез закрепен на китката трансфузионен маншет.
— И така — започна Евфрат, — в какво се състои задачата ни?
Насочиха се към хангара, където Публий държеше батискафа си, и Руиз разполагаше с няколко минути, за да запознае стария си приятел с плана, разработен заедно с двойника на Юбере. Той обясни как и къде ще проникнат във владенията на мишената, разположени в недрата на издълбания от пещери небостъргач. После обрисува вероятните препятствия, без да се впуска в досадни подробности. Всичките наемници бяха преминали специална подготовка по водене на бойни действия в градски условия и имаха необходимия опит, при това при някои доста богат. Обаче Руиз се надяваше, че няма да им се наложи да влизат в неравни сражения.