— Руиз, събуди се — прошепна Олбани, побутвайки го с лакът. — Влакът приближава.
Композицията се движеше малко по-бавно, отколкото когато се бе спускала — това беше добре. На платформата се намираха шестима пътници, които този път не бяха упоени. Те лежаха върху килимите, гледайки пред себе си с абсолютно празни погледи. Руиз го побиха тръпки: това със сигурност бяха роби или пленници, минали през обработката на геншите.
Предводителят погледна през окуляра на газомета с издължено дуло, който бе подходящ именно за такива случаи. На мерника се озова люспестата физиономия на единия от дирмите, над ноздрите на който явно си личаха белезите от операцията по подсилването на мозъка. В очите с цвят на лунен камък бе застинало тъпо изражение, сякаш преразпределението на интелекта бе отнело нещо много съществено от съществото.
Руиз премести мерника върху лявото рамо на охранителя, който държеше превключвателя на скоростите именно с лявата ръка.
— Е… — въздъхна бившият агент и натисна спусъка.
Със свръхзвукова скорост оръжието изплю струя замразен газ, която със съскане се заби в тялото на дирма и се разтопи.
Без да е успял да оцени резултата, Руиз вече отново стреляше: десния раменен възел, корема, лявото бедро, левия прасец. После се прехвърли на другия охранител, който най-накрая реагира на смъртта на другаря си и вдигна ръка към бутона на алармата. Руиз проби десния му раменен възел, а после — преди дирмът да успее да вдигне другата си ръка — уцели левия и всички останали церебрални възли. Видя смътно белите искри от уцелените от лазерите селеноиди и по-тъмните избухвания на огнемета на Олбани, който поразяваше механичните капани от близката страна на влака.
Стрелбата приключи за две секунди.
— Засега всичко е чисто — изрече дрезгаво Хъксли.
Тримата прехвърлиха оръжията и приборите зад гърба си и скочиха през ръба в пустотата. Падането продължи един безкраен миг, после омекотителят на падането им обърна Руиз във вертикално положение. Той изчака влакът да се озове точно под тях и перна токата на закопчалката. Въжето се откопча и след като прелетя два метра, Руиз се приземи върху един от пътниците. Това смекчи удара, като падане върху купчина пясък. Той се задържа на крака и скочи към първия дирм, който все още беше жив, шаваше и се опитваше да отиде някъде. Газометът беше превърнал на каша ставите му и разположените в тях мозъчни центрове и поведението на горкото същество показваше, че интелектът му е унищожен. Руиз замахна с малкия вибронож и му отсече лапата — точно под разбитото ляво рамо, после преряза предпазните ремъци и с ритник изхвърли дирма от платформата.
После командирът се обърна и видя как Олбани се е вкопчил във втория охранител, който очевидно беше извадил повече късмет. В едната му лапа все още бе останала достатъчно сила и той се съпротивяваше на опитите на техника да го събори от седалката, съскайки и целейки се с лапата си като с тояга в главата на нападателя.
Руиз преодоля със скок разделящото ги разстояние и с удар на виброножа отсече оцелелия крайник на дирма. Съществото все още бе запазило остатъци от съзнанието си и със смайване впери поглед в кървящия чукан. Тогава Руиз и Олбани го вдигнаха от седалката и го изхвърлиха в ямата.
Постепенно пътниците започнаха да реагират на случващото се. Те се надигаха от килимите и върху отчуждените им лица започнаха да се появяват враждебни изражения. Очевидно бяха съобразили, че нападателите изобщо не влизат в приятелския кръг на господарите им. Но Руиз прекрати съпротивата им още в зародиш, пращайки им залп от отломомета. Бликнаха фонтани кръв, мъртвите и умиращите мълчаливо падаха назад.
— Все още е тихо — доложи Хъксли, поглеждайки миниатюрния монитор на китката си.
Секунда по-късно Дурбан се строполи върху труповете и се търкулна по тях, цапайки бронята си с кръв. След него върху платформата се стовариха гладиаторът и марионетката… И тогава се започна…
Гладиаторът, човек с тежко телосложение, вече не беше толкова гъвкав, както в най-добрите си години на арената. Той се спъна и полетя към парапетите-бръсначи на по-далечния ръб на платформата. Той изохка и се стовари върху парапета, който моментално оживя и изписка с висок тон. За секунда вибриращото острие разпори бронята на нещастника и се заби дълбоко в корема му. Той се опита да отскочи, краката му безпомощно заритаха по пода на платформата. Тялото му навярно вече беше прерязано до гръбначния стълб, когато той отчаяно се дръпна за последен път и падна зад борда.