Руиз със свръхестествен скок се опита да достигне двойника, който все още беше прикован към китката на гладиатора. Поводът моментално се опъна под тежестта на трупа. Но Олбани забеляза какво ще се случи и успя да се вкопчи в безценния товар в момента преди забиването му в парапета. При това самият техник се преви доста тромаво, почти лягайки върху труповете, а краката му доста несигурно се опряха в ръба на платформата.
— Направи нещо — изхриптя той. — Няма да мога да ги удържа дълго.
Руиз се закова на сантиметри от въртящите се остриета, от които течеше червена каша. Гладиаторът висеше на повода, опитвайки се със свободната си ръка да събере вътрешностите си, които изтичаха през разпорения му корем като кървави въжета. Внезапно нещастникът вдигна глава. Очите му бяха изцъклени от шока, но той изхриптя:
— Прекалено хлъзгави са, Руиз.
Шокът от болката беше прекалено силен, а реакциите му — забавени, но когато Руиз се зае да пили повода с виброножа, нещастникът зашепна:
— Не, не, не, не, не искам да ме ядат геншите, не бива. Не, не, не, не…
Твърдите влакна се режеха трудно. Гладиаторът го умоляваше да спре, Руиз не откъсваше очи от ножа. Той не погледна надолу дори когато поводът най-накрая се скъса и нещастникът с писък полетя надолу.
Глава 16
— Засега май това е всичко — доложи покритият с детектори Хъксли. Той седеше сред труповете, без да обръща внимание на кръвта, която цапаше бронята му. — Страхувах се, че тук може да има датчици за маса или някаква подобна гадост.
Двойникът се изправи на крака. Очевидно изобщо не се вълнуваше, че едва се е отървал от разрязване на две.
— В много отношения аз съм доста консервативен човек — отбеляза той спокойно.
— Някого да го вълнува това? — изсумтя Олбани. — Може би теб, Руиз?
— Не. Вземи оборудването си и ни отърви от останалите капани.
Руиз хвана края на повода, извади от джоба си катинар и прикова марионетката към преградната стена на платформата.
— Дурбан, помогни ми да изхвърля телата.
Звероподобният погледна командира със сияещи от удоволствие очи. Близна капка кръв от парапета и издаде странен мъркащ звук.
— И намали интензивността на чипа си.
Дурбан се озъби и заръмжа. За секунда на Руиз му се стори, че наемникът ще се нахвърли върху него и пристъпи напред с приготвен за атака нож. За пръв път от много дни насам съзнанието му остана абсолютно свободно, спокойно и ясно. Под неговия поглед дори процепите върху бронята на звероподобния сякаш заблестяха. Руиз вече предвкусваше как ръката му ще се подчини на вибрирането на ножа, който ще пробие ризницата на противника му и със съскане ще влезе в тялото.
Дурбан се озъби още повече и започна да се надига. Атмосферата на насилие като че ли оцвети въздуха с още по-тъмни оттенъци на червеното. Руиз усети как гневът му отстъпва мястото си на мрачна радост.
Внезапно звероподобният застина. Върху лицето му пролича борбата между страха и кръвожадността вътре в него. Накрая той потрепна и наведе поглед, после вдигна ръка и намали сигнала на чипа. Дори без да вижда изражението на очите му, Руиз усещаше, че у наемника се възвръща способността да мисли по човешки.
— Правилно решение — одобри Олбани, отпускайки отломомета, който секунда по-рано сочеше към гърба на Дурбан. — Да се караш с Руиз по принцип е неправилно, а и не е безопасно, макар и да е напълно безобиден на външен вид.
Руиз почувства как собствената му ярост отстъпва, за да бъде заменена от лишено от съдържание снизхождение. Той изключи ножа си и го мушна обратно в калъфа под мишницата му.
— Ако още веднъж настроиш чипа си на максимум, ще го отрежа — обеща той с безизразен глас.
Двамата с Дурбан се заеха да изхвърлят труповете от влака. Звероподобният работеше охотно и прилежно, макар че все още се страхуваше да погледне Руиз в очите. А командирът вече бе забравил за инцидента, потънал в догадки относно това какво ги чака горе.
Диверсантите се движеха в спирала точно над своя тунел. Руиз погледна с бинокъла и видя Чоу, която им махна с ръка и се скри в тъмнината на коридора.
Олбани крачеше по платформата и унищожаваше останалите огнемети и малки инжектори, готови да изстрелят доза парализиращ газ във всяка протоплазма, докоснала сензорните им полета. Той активираше механизмите с помощта на едното от оръжията на охраната, а после ги изпепеляваше със своето. Евфрат беше стиснал под мишницата си лапата на влечугоида.