— Когато стигнем до гарата, възнамерявам да пратя това нещо за обяд на геншите. Може пък някой от тях да се задави смъртоносно.
Руиз се чудеше дали долу живее някакъв представител на човешкия род или достатъчно съобразителен генш, който би доложил за внезапния поток от храна. Но какво би могло да се направи? Влакът неминуемо щеше да спре под общата тежест на неговия екип, мъртвите охранители и пътниците. Той се опита да си представи какво е да се живее на дъното на тази яма и що за човек би могъл да издържи сред такова количество генши. Явно не му достигаше въображение. Подобни хора би трябвало толкова да са се променили, че вече да не могат да се нарекат хора.
Приближи се до угрижено намръщения Хъксли и седна до него.
— Какво има? — попита командирът.
— Не мога да ти кажа точно — отвърна киборгът, почуквайки по дисплеите на приборите и проверявайки свързването на датчиците. — Не получавам очакваните данни. Логично е горе да има същите системи за безопасност, както и във влака, дори по-мощни. А мониторите ми са почти празни. Честно казано, абсолютно нищо не получавам. Или клиентът ни е толкова самоуверен, че не очаква нападение отдолу, или там е монтирано прекалено сложно за мен оборудване.
Руиз се обърна към двойника:
— Какво именно е монтирано там?
Фалшивият Юбере сви рамене:
— И аз имам промени в настроението и своите малки капризи, както и всички хора. Също и слаби места.
— Какво означава това? — поинтересува се Олбани, който току-що беше приключил с операцията по обезвреждането на влака.
Двойникът ги гледаше без никакво изражение на лицето.
— Метафорите и илюзиите — ето това са оръжията на гъвкавия ум.
— Какво означава това? — попита отново техникът. — Руиз, в момента ние на практика сме в безопасност. Само че не искам да се занимавам с „бърканицата“. За да обезвредя тази гадост, ще ми се наложи да похарча голяма част от заряда. Ако не възразяваш, просто ще ни се наложи да гледаме внимателно къде стъпваме.
Бърканицата представляваше своеобразно килимче, простряно по външния периметър на платформата, до парапетите-бръсначи. Ако човек има непредпазливостта да стъпи върху нея, в крака му моментално се впиват десетки остри превити шипове. Дори бронята не е надеждна защита срещу нея. Руиз веднъж бе стъпвал в бърканица и все още си спомняше кошмарните усещания при опитите си да се измъкне — закривените шипове разкъсваха мускулите и сухожилията, а после излизаха от тялото с мокро мляскане.
— Ще внимаваме — кимна той.
Влакът упорито се клатушкаше нагоре по релсите и Руиз замръзна до пулта за управление, готов да вмъкне лакътя на дирма в жлеба на скенера, ако на контролното табло постъпи съответния сигнал. Обаче екранът на комуникатора си оставаше тъмен и нищо не пречеше на по-нататъшното им придвижване.
По-късно Руиз се успокои дотолкова, че си позволи да разгледа стените на пропастта, на това равнище буквално надупчена от коридори. От някои отвори се разнасяха звуци, които свидетелстваха за кипящ живот: отдалечени шумове, случайни проблясъци на светлина, пикантни аромати на извънземна кухня. Бившият агент гадаеше безуспешно що за същества са се настанили тук и до каква дълбочина Морекупчина е заселена от хора. Ако можеше да се вярва на данните на Публий, те все още се намираха далеч от долния край на владенията на Юбере. Предстоеше им да се издигат още доста.
Когато хората се появили на Суук, планетата била населявана от разнообразни нехуманоидни раси. Първоначалните господари на този свят били деградирали почти до първобитно състояние. Останалите попаднали тук сравнително неотдавна: някои в резултат от аварии на големи звездолети, други — по погрешка. Когато хората поели властта над планетата, някои от предишните обитатели се скрили в дълбините на Морекупчина, при самите му корени.
Никой от обитателите на многобройните коридори не излезе да види влака и Руиз заподозря, че дирмите се развличат със стрелба по местните жители. Догадката му се стори още по-правдоподобна, когато забеляза на стените следи от неотдавнашна употреба на енергийно оръжие.
Тъмният таван на ямата се приближаваше все повече и повече и Руиз вече можеше да разгледа малкия купол, построен от късове разтопен камък. Очевидно в незапомнени времена някакво титанично оръжие беше пробило в небостъргача дупка, а после някой беше поправил набързо горните нива. Интересно, колко отдавна ли е било това?