Всичко това отне по-малко от секунда, а после огнеметът на Олбани намери главата на морасара и я откъсна, предизвиквайки изригване на зловонен дим. Врагът отстъпи назад с грациозно движение. Вече нямаше какво да контролира манипулациите му, енергометът стреляше непрекъснато, прегаряйки дупки в стената на шлюза. Вратата, от която бе излязъл стражът, се стичаше на ручеи разтопен метал.
Най-накрая Олбани успя да уцели оръжието на морасара и смъртоносния агрегат избухна в облак розови искри. Извънземният хвърли пламтящите отломки и продължи да обикаля по платформата, неуверено пристъпвайки с грамадните си крака и хаотично размахвайки средните си крайници. Дребните му предни лапички постоянно опипваха мястото, където се бе намирала главата, сякаш надявайки се да намерят изгубения орган.
— Коленете! — изкрещя Руиз и концентрира огъня си в долната част на крайниците на чудовището.
Последвалата след това пауза им се стори цяла вечност, макар че изминаха не повече от четири секунди. Морасарът потрепваше конвулсивно в локва зеленикава течност, крайниците му лежаха встрани от тялото, гърдите му бяха изтърбушени на няколко места.
Руиз с усилие се изправи на крака. Рамото го болеше нетърпимо, скоро щеше да стане невъзможно да го движи. Той помръдна ръката си, разбра, че тя все още му се подчинява, но между плешката и рамото му сякаш бе заседнал ръждясал пирон. Бившият агент нареди на походната аптечка да му инжектира обезболяващо и противовъзпалително лекарство. След краткото убождане веднага му олекна.
Олбани вече беше при вратата и гледаше с присвити очи в тъмния коридор.
— Засега никой не е изпаднал в паника — отбеляза той.
Хъксли стоеше на ръба на платформата, изучавайки мониторите на датчиците си.
— При мен засега също е чисто.
Руиз прехвърли поглед върху влака. Фалшивият Юбере все още лежеше по корем, опрян на лактите си, и не проявяваше особен интерес към случващото се. Изглежда не беше засегнат от някой случаен изстрел и Руиз облекчено си отдъхна.
За нещастие Дурбан или се бе подхлъзнал докато скачаше от влака, или бе паднал назад от платформата на станцията, опитвайки се да избегне изстрелите на морасара. Той лежеше върху бърканицата, гледайки нагоре с широко отворени изцъклени очи. От време на време нещастникът потрепваше, а в тялото му се забиваха все нови и нови шипове.
Олбани погледна Руиз:
— А сега — какво?
Руиз прекрачи през умиращия и се качи на платформата на влака. Звероподобният го погледна и агентът осъзна, че пред него е умиращ звяр, чиито живот едва се крепеше в дълбоките кътчета на животинското му съзнание. Всичко човешко, което някога е имало в това същество, беше изгубено завинаги.
Дурбан се опита да вдигне отломомета, все още стиснат в ръката му, но Руиз го изби с крак. Нещастникът закрещя и започна да се гърчи в клещите на бърканицата. Но опитът да се измъкне доведе до забиването на нови шипове в тялото и главата му. Той изпищя и се прегъна, но само за миг, докато командирът се наведе и го простреля милосърдно в сърцето.
Руиз помогна на марионетката да се изправи.
— Да вървим — каза той, докато разкопчаваше повода. — Внимавай с бърканицата.
Двойникът с лекота скочи върху платформата.
— Къде сме? — попита го Руиз.
Марионетката само сви рамене.
— Според мен на върха на моя тръбопровод. Не мислиш ли така?
— Изглежда си прав. Кажи ми, защо държиш тук толкова малко хора? Двама охранители-дирми и един морасар — това е прекалено малко за защитата на толкова ценна тайна.
— Колкото по-малко народ знае за нея, толкова по-спокойно е. А още по-добре е, ако това не са хора, а извънземни, които всъщност не разбират какво се случва.
Руиз внимателно изгледа лъжливия Юбере. Сторило ли му се бе, че с приближаването към целта в гласа и в маниерите на двойника се бе появило нещо странно? Подобни подозрения имаха смисъл — в момента, в който истинският Юбере бъде отстранен, а мястото му се заеме от неговия двойник, Руиз щеше да се превърне в опасен свидетел. Публий със сигурност беше дал на марионетката си твърди указания относно този момент.
Командирът преведе двойника през платформата и връчи повода на Олбани.
— Постой с него за минутка — каза той.
Олбани кимна и намота края на повода около юмрука си, макар вниманието му да бе все така съсредоточено върху тръгващия от платформата коридор.