„Навярно Олбани е прав“ — помисли си мрачно Руиз и си обеща да не се церемони със следващия слуга. Но не срещнаха никой друг.
Глава 17
Откриха Юбере в банята. Малката, облицована с бели порцеланови плочки стая изглеждаше абсолютно обикновено, а и самата сребристо-златиста вана не беше от онези, в които се събират с лекота две-три дузини най-близки приятели. Но въпреки скромните си размери, миниатюрният басейн изумяваше с красотата на изработката си: удобно наклонените стени бяха украсени с полускъпоценни камъни; сред нефритените бамбукови стебла прелитаха черни пеперуди от опал.
Когато влязоха вътре, „клиентът“ беше сам и си търкаше гърба с четка с дълга дръжка. Внезапното нахлуване, изглежда, не го учуди особено. Той видя дулата на прицелените в него оръжия и вдигна поглед към онези, които ги държаха. Усмихна се носталгично:
— Публий ви изпраща, нали?
После Юбере огледа двойника си, сякаш възхищавайки се на великолепно свършената от неговия враг работа.
— Хитроумно чудовище — въздъхна той. — Ех, не трябваше да съм чак толкова алчен, че да стигна до там да си имам работа с тоя изрод.
После погледна към Руиз и върху лицето му за миг се появи странно изражение на смайване, което моментално изчезна. Бившият агент остана с нелогичното, но доста неприятно впечатление, че Юбере го е познал. „Не — каза си той, — не е възможно.“
— Убийте го! — нареди двойникът.
— Какво показват уредите ти? — обърна се Руиз към Хъксли.
Киборгът сви рамене:
— Нищо. Това е много странно. Нито сигнализация, нито сензори, нито дистанционно наблюдение.
Двойникът се усмихна:
— Ние сме богоизбрани хора, а, Алонсо? За какво ни е защитата, която е толкова необходима на простосмъртните?
— Напълно вярно — съгласи се Юбере, наблюдавайки внимателно Руиз. — Какво толкова ти обеща Публий, та се съгласи да дойдеш тук? Не си генширан — това го разбрах от пръв поглед.
Руиз не обърна внимание на въпроса — за него събеседникът му вече беше покойник.
Но Юбере се обади отново:
— Предполагам, че трябва да се утеша с факта, че няма да ме надживееш дълго.
После затвори очи и се зае с търкането на гърба си.
Пуснатият от Руиз откос отнесе горната половина на черепа му и покри пеперудите и бамбуковите стебла със симетрични червени петна. Бившият агент прибра оръжието зад гърба си и се извърна.
— Разрежете го и го хвърлете в утилизатора — нареди той на Олбани.
Руиз се взираше в една точка и решително отказваше да мисли за това, което току-що беше направил. Чу съскане и бълбукане, после и изразителните звуци, съпровождащи разчленяването на трупа на парчета, достатъчно малки, за да се поберат в утилизатора на банята.
Когато двойникът се обърна към Руиз, уж за да го поздрави, очите му блестяха. Но бившият агент притисна ръката му към ръба на ваната и отсече с виброножа показалеца му и имплантирания в него лазер за еднократна употреба.
Фалшивият Юбере ахна и понечи да отдръпне ръката си, но после застина и изчака Руиз да прибере оръжието и да го пусне. От бронираната ръкавица се процеждаше кръв, която капеше върху плочките. Двойникът притисна раната със здравата си ръка и изгледа мъчителя си, без ни най-малко да го осъжда.
— Публий ме предупреди, че си човек с остър ум и — което е по-важно — много наблюдателен.
Той въздъхна и погледна отсечения си пръст. После се приближи до аптечката, намери лекуващ рани лейкопласт, изстиска ивица от него около раната и го активира.
— Е — изрече новият Юбере, — иска ми се да се измъкна от тези доспехи. — Той отвори високия гардероб от черно дърво, разположен при далечната стена, и си избра елегантен костюм от сивосинкава коприна. — Отива ли ми?
Олбани вдигна поглед от кървавото си занимание и се разсмя.
— Каквото и да означава това — отбеляза той.
— Хайде по-бързо! — подвикна му Руиз.
— Сега имаме колкото си искаме време — безгрижно заяви Юбере. После свали бронята си, изтри слабото си тяло с напарфюмирана кърпа и бързо се облече.
— А вие не искате ли да се облечете? — обърна се двойникът към останалите. — Не ви ли се струва, че разхождащите се из крепостта хора в бронирани скафандри могат да предизвикат недоумение у някого?
Олбани отново се засмя:
— Не, Юбере. Командирът е по-умен, отколкото предполагаш.
Той хвърли последното парче от истинския Юбере в утилизатора и се зае да мие банята.
Руиз побутна марионетката с цевта на отломомета си.
— Нека да намерим комуникатор и да се убедим, че работниците те приемат. Хъксли, вземи оборудването си. Олбани, ти ще ни прикриваш отзад. Стреляйте само в краен случай. И, Юбере, стига фокуси, че всичките инвестиции на Публий ще пропаднат.