Юбере си пое дъх и произнесе в микрофона на комуникатора няколко къси резки фрази. След като приключи, той погледна към Руиз. Предишното му спокойствие се беше върнало.
— Доволен ли си?
— Да видим как ще тръгнат нещата — отговори командирът.
Олбани се отпусна на колене до киборга, който най-накрая бе утихнал.
— Умря — мрачно констатира той.
Руиз усети пристъп на остра тъга. За наемен убиец Хъксли си беше съвсем приличен човек. А сега той си бе отишъл, сякаш изобщо не е живял. Командирът не беше оправдал доверието му.
Бившият агент тръсна глава, за да отхвърли тези мисли — отново хабеше време за безполезни емоции. Всичките същества, унищожени от тях през тази нощ, бяха пълни с живот, който за тях беше не по-малко важен, отколкото животът на Хъксли за него. Какво пък, както бе казал двойникът, мъртвите са си мъртви.
Руиз помогна на Олбани да свали от тялото на киборга неповредените прибори и сложи голяма част от тях върху себе си.
— Струва ми се, че сега аз съм длъжен да поема неговата работа — каза той.
Олбани уморено се изправи:
— Ъхъ. Твоята армия постепенно оредява, Руиз.
След минута в стаята на бегом пристигна отряд дирми. Съществата се спряха, опитвайки се да проумеят какво се е случило. Понечиха да хванат окачените на гърдите им енергомети, но Юбере властно вдигна ръка.
— Спрете! Това са приятели. Те ме спасиха от предателство. Заповядвам ви да ги преведете през шлюза за безопасност на долното равнище, после се върнете тук и почистете мръсотията. И внимавайте комуникационният център да бъде комплектован с подходящи кадри. Защитавайте живота на тези хора до последната си капка кръв. Ние сме им много задължени и възнамеряваме да ги възнаградим щедро — в очите на Юбере отново пламна зловещ блясък.
— Благодарим ви — кимна Руиз за по-голяма достоверност. — Радваме се, че успяхме да ви помогнем. Между другото, известно ли ви е, че животът е като лоза, която разцъфтява само веднъж?
Достатъчно бе да произнесе кодовата фраза, вкарана от генша в мозъка на марионетката, и Юбере веднага омекна и пламъкът в очите му угасна. Докато Руиз не произнесеше контрафразата, двойникът не можеше да вземе дори най-нищожно решение. Тази простичка схема на генша блокираше волята на марионетката. Сега той не можеше да се подчинява дори на заповедите на Публий. А ако по някаква причина Руиз не произнесеше контрафразата, фалшивият Юбере щеше да си остане тук и да умре от глад, освен ако някой от хората не се осмели да го пренесе в медицинския отсек, за да го нахранят венозно.
— Е — каза Руиз, — сбогом и късмет.
Влечугоидите съпроводиха Руиз и Олбани до шлюза, диво въртейки очи заради напиращата паника. Като че ли всички приемаха новия Юбере без ни най-малко съмнение. Дирмите по принцип се смятаха за доверчив народ, поради което бяха доста популярен вид пушечно месо. Те преведоха хората през шлюза с поклон и се отдалечиха на бегом.
Когато външните врати се събраха зад гърба им, Олбани каза:
— Засега всичко върви добре. Какво й направи на марионетката?
— Отрязах й конците, за да успеем да се измъкнем оттук. Това ще ни даде възможност да търгуваме с работодателя ни.
— Ех, ако беше направил това малко по-рано…
— Можех да го направя само веднъж. Извинявай.
Олбани сви рамене:
— Какво да се прави, тази работа е жестока и мръсна. Знам, че и на теб ти е мъчно за Хъксли. А сега какво?
— Ще бягаме — отвърна Руиз и хукна по дългия коридор.
Когато след десет минути се добраха до платформата, откъснатите от взривовете крайници на морасара още помръдваха. От тази гледка Руиз го побиха тръпки. Мъртвото лице на Дурбан беше придобило мръсно-син оттенък, а изцъклените му очи продължаваха да се взират в тавана. При мисълта, че ще му се наложи да измине обратния път в компанията на труп, агентът почувства необичайна гнусливост, но нямаше как да измъкне тялото от здраво впилата се в него „бърканица“.
Той обезвреди съдържанието на раницата си и двамата със стария си приятел се качиха предпазливо върху платформата. Руиз седна на мястото на машиниста. Достатъчни му бяха няколко секунди, за да се ориентира за какво служат ръчките и бутоните, после влакът потегли бавно по релсите.
За да убие времето, Руиз старателно се зае с детекторите на Хъксли, разполагайки ги по такъв начин, че своевременно да открие странична активност по трасето, особено отдолу. Това беше разумна мярка за в случай, че някой от извънземните обитатели на подземията реши най-накрая да отмъсти на проклетия влак за гибелта на съплеменниците си или — значително по-неприятна мисъл — Публий им е подготвил някаква клопка при връщането им. Руиз се сети, че не е наредил недвусмислено на сестрите-яхианки да следят и двата края на тунела, за в случай, че се появи опасност от посоката, откъдето са дошли. У него се появи неприятно предчувствие. Командирът на оределия отряд се безпокоеше от факта, че когато тръгваше, девойките бяха прекалено загрижени как да се махнат по-надалеч от ужаса, който им внушаваше бездънната пропаст, за да обръщат внимание на нещата, които стават зад гърба им.