Бившият агент се опитваше да убеди себе си, че това е само параноя. От друга страна, Публий, който притежаваше колосалния талант да си печели врагове, след толкова години отвратително поведение все още беше жив и здрав. Това показваше, че той действа последователно и хитроумно.
Опасността беше в това, че безумният хирург можеше да убие стария си приятел преди да разбере какво е станало с марионетката. Руиз с цялото си сърце се надяваше, че когато Публий разбере за това вероломство, алчността му ще надделее над яростта.
— Случило ли се е нещо? — попита Олбани.
— Вероятно нищо — отговори Руиз.
— Нещо не ми харесва твоя отговор — отбеляза високият техник.
Руиз му се усмихна:
— Е, не мога да те виня за това. Много ми е неприятно, че те забърках в тази каша, Олбани.
— Недей да ме лъжеш — махна с ръка приятелят му, но също се усмихна.
Пътешествието продължи спокойно, макар че Руиз на няколко пъти забелязваше спотайващи се сенки в различни тунели. Навярно на техните обитатели им беше любопитно от какво е предизвикана толкова активната дейност върху релсите. Обаче никой не излизаше на открито и човекът устоя на изкушението да използва телескопа — не искаше да се показва прекалено заинтересован по въпроси, които не го засягат.
Когато вече бяха на неколкостотин метра над своя тунел, Руиз извади телескопа и се опита да разгледа входа. Настрои фокуса и видя Чоу, която стоеше на ръба на пропастта с лекомислено повдигната преградка на шлема и им махаше с ръка. Увеличението на уреда беше прекалено малко, за да може да се различи изражението на лицето на девойката. Руиз закачи телескопа на кръста си и изруга.
— Какво става?
— Сестрите, изглежда, вече не са сред живите. А това означава, че ни причаква Публий. Е, поне не ни уби веднага, когато попаднахме в полезрението му. Но той обича да гледа как жертвите му се измъчват. Това е една от най-големите му слабости и надявам се, че в един прекрасен ден именно тя ще го погуби.
Руиз прехапа устни и настрои шлема си на предаване на далечни разстояния.
— Публий, чуваш ли ме? Ако ме убиеш сега, губиш. Нито за секунда не повярвах на представлението с Чоу — и тя, и сестра й страдаха от крайна степен на агорафобия.
Изминаха няколко секунди. После Чоу отстъпи назад и падна меко, сякаш е парцалена кукла.
— Какво значи, че губя, какво имаш предвид? — разнесе се напрегнатият шепот на Публий. — Ти си мой, Руиз. Няма къде да избягаш. Ако се върнеш обратно горе, ще е достатъчно само да се свържа с новия Юбере, и той ще те хване и ще те убие. А може просто да пусна по следите ти търсач — и край. Наистина, изобщо не ми се иска да цапам новия си влак с трупове.
Руиз си пое дъх. Надяваше се, че най-лошото е зад гърба им, но с Публий никога не беше лесно — създателят на чудовища не му отстъпваше по хитрост, а може би дори го превъзхождаше. Пое дълбоко въздух още веднъж и измъкна от ботуша си пистолет — малък модел, стрелящ с големи бронебойни куршуми. Те се взривяваха при попадане в тялото. Агентът допря дулото до слепоочието си: достатъчно беше да натисне спусъка, и мозъкът му щеше да се превърне в такава каша, че дори Публий не би могъл да го съживи отново.
Гласът на неговия враг изпълваше шлема му:
— Ама че си глупак! Нима си мислиш, че наистина съм загрижен дали ще успея да си направя играчка от теб или не? Или че моето геншче ще се взриви заедно с теб? Имам си достатъчно по-сериозни грижи. Просто ще си събера няколко клетки и ще се захвана с клониране — за развлечение през свободното си време.
— Това ще бъде просто възхитително — прекъсна го Руиз. — Но ти нищо не си разбрал. Опита ли вече да се свържеш с Юбере?
— Не — отвърна Публий и в гласа му пролича едва доловим отенък на неувереност. — Защо? Да не си претърпял фиаско? В такъв случай защо да не те убия? И, между другото, къде ми е геншът?
Руиз със задоволство установи, че Публий, изглежда, не беше влизал в подводния апарат.
— Оставих го в батискафа.
— Нима? Колко лекомислено от твоя страна!
— Ни най-малко. Първо, ти си мислеше, че съм прекалено глупав, за да осъзная, че за теб няма голяма разлика в това дали ще имаш един генш повече или по-малко. Второ, вече не съм с бесен нашийник. Трето, с помощта на генша нанесох леки поправки в твоята кукла. Убий ме — и никога няма да можеш да използваш марионетката си, макар че тя сега седи в командния център и, така да се каже, управлява крепостта.