— Да изпълниш условията на договора.
Публий нетърпеливо измляска:
— Това е неприятно и е свързано с много трудности.
Руиз не отговори нищо. Позицията на врага му беше напълно предсказуема.
Създателят на чудовища въздъхна:
— Е, добре. Аз мога да разбера кога губя — при тези думи очите му заблестяха, той буквално излъчваше коварство. — Какво ще правим сега?
— Чакай тук половин час, после ни последвай. Ще се срещнем в батискафа, където двамата с теб ще си сложим бесните нашийници.
Ръката, в която Руиз държеше пистолета, сякаш вече гореше и той се страхуваше, че врагът му ще забележи това.
Публий се вгледа внимателно в него.
— Нали няма да тръгнеш да устройваш нови фокуси, а, Руиз?
— Дори и да е така, в никакъв случай няма да са повече, отколкото заслужаваш — отговори уморено агентът. — Не, нуждая се от твоята помощ. Удръж си на думата, помогни на мен и робите ми да избягаме от Суук и можеш спокойно да продължиш да плетеш интригите си тук.
Публий забарабани с пръсти по масата, правейки се, че грижливо обмисля предложението. Най-накрая се усмихна широко, което придаде на лицето му зловещо изражение.
— Взех решение. Да бъде както ти искаш. Прикачил съм се към батискафа със своя шлюз. Моите хора прорязват вход в апарата. Ще се свържа с тях и ще им наредя да не ви закачат.
Той махна с ръка в знак, че ги пуска и се върна към обяда си.
Руиз постоя секунда, неспособен да повярва, че се е отървал толкова леко, после се обърна и закрачи по коридора, следван от Олбани.
Евфрат продължаваше да се оглежда, докато не завиха зад ъгъла и светлините на вражеския лагер не изчезнаха от полезрението им.
— Ама че приятелчета си имаш в тези времена — отбеляза той.
Руиз реши, че вече може да отпусне ръката си. Болката, която изпита, го накара да се олюлее. Той се спъна и Олбани го подхвана, за да не падне.
— Ранен ли си? — попита той.
— Не — отвърна Руиз. — Мисля, че леко контузих рамото си при битката с морасара. Просто действието на болкоуспокояващото приключва.
Той нареди на походната аптечка да инжектира поредната доза и усети как апаратчето пълзи по гърба към рамото му, боцкайки тялото му с малките си остри лапички.
— Слава богу — зад стъклото на шлема очите на Олбани изглеждаха огромни. — Ти ме забърка в тази история, надявам се и ти да ме измъкнеш. А какво говореше там, че трябва да се измъкнеш от Суук? Вземи ме и мен с теб, става ли? Тукашните приключения са ми предостатъчни за сто години напред.
— Няма да мога да се разплатя с теб, докато не пристигнем в Дилвърмуун.
— Ами добре. Ако се добера някой ден дотам, ще наредя да ми оковат краката и никога вече няма да си тръгна.
Руиз се усмихна:
— Не се заричай…
— Този път съм абсолютно сериозен — заяви Олбани.
На Руиз му стана малко по-весело, и то не само заради анестезатора. Той ускори крачка.
Когато наближиха шлюза, Руиз отново вдигна пистолета. Олбани го погледна.
— Почакай — предложи той. — Нека да заложа под шлема ти взрив, така че да можеш да го активираш с уста. Ще ти бъде по-лесно.
Руиз беше изумен, че на самия него не му е хрумнало подобно нещо. Походното снаряжение на Олбани включваше взривни вещества и дистанционен превключвател, а бронята нямаше да позволи на робота-убиец да обезвреди оръжието навреме. На Евфрат му отне само минута да сплеска ивицата взривно вещество на палачинка, да я свърже с проводник и да закрепи цялата конструкция под шлема на приятеля си.
— Искаш ли превключвателя да работи наистина? — уточни той.
— Разбира се — отвърна Руиз. — Каквото и да стане, не искам да попадна в ръцете на Публий жив.
— Е, ти решаваш — каза Олбани, свърза превключвателя с проводника и подаде дребната кутийка на приятеля си, който я стисна със зъби, затваряйки по този начин веригата.
— Да тръгваме — изсъска Руиз през стиснатите си зъби, пъхна пистолета обратно в ботуша и закрачи напред.
На стотина метра от края на тунела се спря.
— Върви напред — каза той. — Кажи им, че в шлема си имам бомба — за в случай, че Публий все пак им е наредил да ме хванат при първата ми погрешна стъпка.
Олбани се усмихна:
— Мислиш ли, че ще се реши на това?
Той пъргаво се затича напред, сякаш не беше изразходвал почти всичките си сили през изминалата нощ.
Руиз го завари да стои самотен до шлюза, здраво стигнал енергомета си.
— Проблеми ли имаме?
— Не. Тук се мотаеха доста странни на външен вид личности, но аз им наредих да изчезнат обратно в тяхната лодка и те ме послушаха, при това без излишен шум.