— Кажи ми — продължи да настоява той — защо се обременяваш с ценни „в известен смисъл“ роби, когато и на двама ни е ясно като бял ден, че ще ти е необходим целия ти късмет, за да можеш просто да се измъкнеш жив? Усещам, че тук се крие някаква тайна.
Бившият агент сви рамене.
— Но, Руиз — не отстъпваше Олбани, — разкажи ми поне нещичко за тях, докато чакаме оня изрод.
— Добре — предаде се Руиз. — Те са от Фараон. Фокусник, занаятчия и принцеса.
— Фараонски фокусник?! Той струва доста дори и без трупата си. А каква роля играе тук занаятчията?
— Старейшина на гилдията на знаменита трупа, вече разпаднала се.
— Ясно. А принцесата? С какво е ценна тя?
Руиз се поколеба с отговора и проницателният поглед на Олбани, изглежда, безпогрешно разпозна появилата се неловкост.
— Тя е доста красива — изстреля агентът най-накрая.
Евфрат се облегна назад в креслото и презрително изсумтя:
— Красива? И какво от това? В пангалактическите светове е пълно с красавици. Всеки може да стане такъв, какъвто пожелае. Красива! На Дилвърмуун уродливостта и дори обикновената невзрачност са толкова рядко срещани, че всяка уличница, която се реши да си направи операция заради получаването на някакъв забележим дефект, може да спечели цяло състояние. — Олбани поклати глава, а в очите му пламна леко злорадо любопитство. — Не може да бъде! Нали не искаш да кажеш, че си хлътнал до уши?! Виж ти какви диви приумици на страстта! Надявам се, че не възнамеряваш да ми разправяш, че тези момчета са загинали само защото Руиз Ау — ужасният Руиз Ау, безпощадният Руиз Ау, смъртоносният Руиз Ау — е намерил най-накрая своята половинка? И на мен, по всяка вероятност, ми предстои да изгубя главата си по същата причина? Само не това!
Изглежда, на края на тирадата си той не на шега се бе разярил.
Руиз го изгледа мрачно. Какво можеше да му каже? Ако в така създалата се ситуация съумееха да оцелеят достатъчно дълго, за да успеят да освободят Низа и останалите, истината щеше да стане очевидна, така че нямаше смисъл да лъже.
— Общо взето, ти си прав — каза той рязко.
Олбани се опули. Изглежда, той всъщност не очакваше да чуе потвърждение на думите си. Лицето му стана безизразно и спокойно — неестествено спокойно. Руиз се зачуди дали приятелят му не възнамерява да го нападне — толкова странно беше лицето му — и се стегна, готов да отрази атаката. Но за него огромно смайване Олбани се разсмя дрезгаво.
— Не, но защо? А аз си мислех, че през своя досегашен живот съм се нагледал на достатъчно странности и вече нищо не може да ме учуди, но гледай как съм грешил. Не е най-отвратителното усещане, нали? Искам да кажа, че ти самият навярно си бил още по-учуден.
Руиз се замисли и реши, че не е така. Можеше ли това внезапно появило се чувство да покаже какво става вътре в него? Колко дълго е носил в сърцето си семената му, докато те пуснат корени? „Много странно“ — помисли си той. Не му се искаше да споделя съкровените си мисли с Олбани: той или отново щеше да му се присмее, или щеше да започне да нервничи — подобни разсъждения изобщо не характеризираха командира му като безупречен войник и убиец.
Но преди мълчанието да стане напрегнато, се разнесе звън, известяващ за пристигането на Публий. Руиз погледна партньора си:
— Не забравяй, че Публий е истинско чудовище. Нищо казано от него не бива да се приема за чиста монета. Всяко негово твърдение съдържа двоен, а понякога и троен смисъл. Добре е да използваме преимуществото си преди той да съобрази как да ни завърти около пръста си. Бъди нащрек: това, което ще се случи сега, е значително по-опасно от посещението в крепостта на Юбере.
Олбани кимна мрачно и двамата тръгнаха към шлюза.
Руиз нареди на Олбани да отвори шлюза, но самият той остана на огневата линия — за в случай, че Публий им е подготвил някаква изненада. Но създателят на чудовища влезе, носещ над главата си обкована със сребро кутия от черно дърво. Той явно беше вбесен от непочтителното поведение на Олбани. Обърна се, видя Руиз и понечи да свали ръцете си.
— Не! — изкрещя агентът. — Ръцете горе, с гръб към мен! — и се прицели към Публий с отломомета.
Публий почервеня, с целия си вид показвайки обзелата го ярост. За миг Руиз бе обхванат от плашещо чувство за всемогъщество. Внезапно му се прииска да убие Публий и завинаги да се избави от възможно предателство от негова страна. Щеше да намери начин да се измъкне от Суук — такъв, който да не зависи от коварството на този създател на чудовища. Разполагаше с батискаф, а също така и с оръжие, както и с известно количество пари. Имаше генш, когото можеше да продаде на пазара на роби в Морекупчина. Това бе напълно достатъчно, сигурен беше. Почти неволно пръстът му притисна по-силно спусъка.