Руиз погледна Олбани.
— Донеси старите нашийници — помоли той.
Евфрат се усмихна заговорнически и отиде в кърмовата част. Върху гладката физиономия на пленника се отрази слаб намек за тревога и Руиз се зарадва на това от цялото си сърце. Но лицето му остана невъзмутимо.
Олбани се върна с нашийниците, които бяха носили командирът и геншът. Агентът протегна ръка и взе нашийника на извънземното.
— Ти си прав — обърна се той към Публий, — ще ни се наложи временно да станем съюзници. За да ти покажа, че съм се примирил с това, ще ти дам другия нашийник, а не онзи, който ти беше сложил на генша — няма защо твоите фини и нежни ноздри да поемат тази отвратителна воня.
Тревогата върху лицето на пленника стана явна.
— Не, не — заприказва бързо той. — Не искам дори да слушам подобно нещо. Донесох тук много по-красив чифт, който подхожда много по-добре на такива стилни джентълмени като нас двамата.
— Сложи му нашийника — нареди Руиз.
Публий се отдръпна рязко, прилепвайки се плътно към облегалката на креслото.
— Нима не ми се доверяваш дори за такива дреболии?
— Не ти се доверявам.
— Труден човек си ти, Руиз — Публий застена от досада.
Олбани щракна нашийника около врата му и както се стори на Руиз, самоувереността на пленника угасна. Бившият агент установи, че този факт му доставя колосално удоволствие. Мръщейки се от пропилата се в метала и пластмасата воня, той си сложи нашийника на генша.
Публий с треперещи пръсти пое от Олбани пулта за управление на нашийника. Руиз се зачуди дали в неговия нашийник няма и някаква допълнителна уловка, от която така се боеше в момента врага му. Или, може би, непредвиденото развитие на събитията, попречило му да извърши поредното предателство, го беше извадило от релси?
— Активирай нашийника, император Публий — нареди агентът, хващайки собствения си пулт.
— Руиз… — започна Публий с мек разумен глас.
— Прави каквото ти казват — прекъсна го господарят на положението. — Защото ще те убия и с това ще приключи всичко.
Публий отвори уста, после я затвори и накрая кимна. Двамата включиха нашийниците и те изщракаха. Руиз мушна пулта в специалното гнездо на самия нашийник и прибра отломомета в ботуша си.
— Е — обърна се той към госта си, — нима не ти олекна?
Самият той се чувстваше сякаш от раменете му бе паднала планина. Започваше да се надява, че ще се справи с тази ситуация.
— Да, разбира се — отвърна мрачно Публий. — Без никакво съмнение.
Отзад в тъмнината се размърда младия генш, което привлече вниманието на бившия му господар.
— Как го убеди да си свалите нашийниците? — попита създателят на чудовища, вглеждайки се в извънземното.
— Не беше трудно — отвърна Руиз. — Просто му разказах някои неща за теб.
Публий се усмихна тъжно:
— Пак подигравки, Руиз. Поне се дръж достойно с мен.
— Да, за бога. Отиди при комуникатора и нареди на хората си да се разкарат.
Публий се изправи с усилие и се приближи до устройството за разговори. Руиз не забеляза никакъв капан в нарежданията, които Публий даде на хората си, но това разбира се нищо не означаваше. Пленникът се обърна към Руиз:
— И сега какво?
Руиз малко се обърка от отсъствието на каквато и да било съпротива от страна на Публий — това беше толкова странно, колкото в една прекрасна сутрин слънцето да изгрее от запад.
— Сега ще отидем и ще приберем робите ми.
Младият генш изпълзя от ъгъла.
— А мен ще ме пуснеш ли? Обеща да го направиш, ако имаш възможност.
Руиз поклати глава със съжаление:
— Извинявай, но твоите услуги може и да ми потрябват пак — той изгледа оценяващо Публий.
Пленникът пребледня.
— Това същество не е достатъчно обучено. Ти и без друго, навярно, вече си нанесъл непоправими вреди на моя Юбере… — ръката му посегна към нашийника. — Освен това, аз ще унищожа и двама ни, ако посмееш да се ровиш в мозъка ми.
Руиз въздъхна. Той изобщо не разчиташе, че младият генш ще успее да промени съзнанието на Публий, без да причини на мозъка му сериозни увреждания. Тази форма на императива, която позволяваше на създателя на чудовища да владее напълно разума си, вероятно надвишаваше неизмеримо възможностите на необучения генш. Руиз с удоволствие би помъчил врага си още малко, но ако той продължаваше да вярва в неизправността на втория нашийник, можеше от отчаяние да направи нещо неочаквано.
— Добре, ще те утеша — изрече агентът. — Открихме в нашийника на извънземния монолинова подложка. Махнахме я преди да убедим малкия, че е в негов интерес да ни сътрудничи по всякакъв начин.