Публий рязко вдигна глава:
— Откъде да знам, че не ме лъжеш?
— Дай му това, Олбани — Руиз измъкна куба със записа, направен по време на разговора с младия генш и го подхвърли на партньора си.
Пленникът с умело движение активира кубчето. Светлината, излизаща от малкото екранче, падаше върху лицето му на неравни изблици. Руиз се вслушваше в тихите звуци на собствения си глас. В края на краищата Публий повярва, че му говорят истината, и изключи записа. Той се усмихна, явно придобивайки предишната си увереност.
— Е, убеди ме.
Руиз усети скритото зад тези думи дълбоко презрение.
— Отлично. Всичко, от което се нуждая, е да се измъкна от Суук. Ако играеш честно, ще получиш марионетката си обратно. Опитай още веднъж да ме измамиш, и ще съжалиш. Запомни — нито ти, нито аз не сме от онези хора, които имат навика да издрънкват всичко, което знаят, затова успокой амбициите си и опитай да се вслушаш в инстинкта си за самосъхранение.
— Напълно съм съгласен с теб — Публий се върна в креслото си, гладкото му лице излъчваше доброжелателност.
Геншът се приближи още повече към светлината:
— А сега защо не ме пуснеш? Създателят на чудовища се примири и е готов да сътрудничи.
Публий се разкикоти:
— Защото Руиз Ау не е по-добър от мен. Неговите обещания струват толкова, колкото и моите и той изобщо не е по-милосърден или по-справедлив от мен. Ти си обречен на разочарование, млади генше, ако решиш да се довериш на този човек.
През обвивката се разнесе шум — подводницата на Публий се отделяше. От разделилите се шлюзове се чуваха странни бълбукащи звуци. Руиз усети внезапен импулс и известно време му се съпротивлява, но той ставаше все по-силен. Чувстваше, че ще бъде непростима грешка ако сега постъпеше по същия начин, по който би постъпил Публий на негово място. Това просто би оскърбило източника на късмета му, какъвто и да бе той. А късметът щеше да му трябва още. Освен това му хрумна още нещо. Тук се намираше единственият генш, способен да приведе двойника на Юбере в работно състояние. Ако Публий по някакъв начин си върнеше контрола над извънземния, то Руиз и кодовата фраза вече нямаше да му трябват.
— Всичко е наред — каза той на генша. — Можеш да си тръгваш. Вероятно си струва да използваш влака — транспортното устройство, което ще видиш в края на коридора. Там има много опасни механизми. Но геншите са доста добри алпинисти, нали?
— Вярно е — отвърна с безцветен глас извънземният. Той вдигна крак и показа еластичните си смукала.
— Тогава ще ти се наложи да се спуснеш надолу по стените на пропастта, в която живеят доста неприятни същества. Ще успееш ли да го направиш? До долу, където живеят съплеменниците ти, има доста път.
— Ще успея — произнесе геншът. — Мога да почивам и дори да спя на вертикална повърхност — свикнали сме с това на родната ми планета.
Руиз кимна на Олбани, който изведе извънземния през шлюза и го придружи до края на тунела.
Публий седеше тихо, но на устните му играеше презрителна усмивка. Бившият агент знаеше за какво си мисли врагът му: геншът така или иначе ще му принадлежи, тъй като той скоро ще владее анклава, притежаван по-рано от Юбере. Това изобщо не интересуваше Руиз. След като извърши акта на превантивно милосърдие, той, колкото и да бе странно, се почувства по-добре. А и въздухът в батискафа вече започваше да се пречиства.
Руиз се приближи до пулта за управление, включи сонара и започна да наблюдава как една малка червена точка — подводницата на Публий — бавно се издига нагоре. После чу тракането на затварящия се шлюзов люк и грохота при заключването му от Олбани. След това техникът се върна и отдели собствения им апарат от стената на небостъргача, оставяйки ремонтен мехур при отвора, за да не бъдат залети коридорите с вода.
— Курс? — попита Евфрат.
Руиз издиктува координатите на казармите на Диамантен накит и Олбани ги въведе в автопилота. Батискафът се разклати и бавно започна да се издига към повърхността.
— Е — обърна се капитанът към пленника, — хайде да си поговорим за твоя приятел, пирата.
Публий вдигна предупредително ръка:
— Ти какво, да не възнамеряваш да изтръгнеш всичките ми тайни?
Руиз усети огромна умора. Вече от много дни не беше спал. Внезапно се почувства като беззащитен глупак. Щеше ли да има сили да се противопостави на Публий?
— Престани — каза той. — Сега трябва да знам всичко. Ако още не си измислил как да ни измъкнеш от Суук. Крайно време е да започнеш да мислиш.
Освен това, помисли си Руиз, времето и силите, които създателят на чудовища ще изгуби за обмислянето на този план, съществено ще съкратят времето и силите, които той би могъл да изразходва за измислянето на допълнителни гадости по отношение на своите затворници.