— Във всеки случай планът изглежда напълно реалистичен — отвърна неопределено агентът. — Много зависи от достоверността на изложените от теб подробности, а ние двамата добре знаем колко малка е вероятността да говориш истината.
Публий си придаде обиден вид, което предизвика у Руиз пристъп на истеричен кикот, който му се отдаде да потисне с големи усилия. Не биваше да проявява и най-малка слабост пред врага. Засега командирът на оределия отряд имаше солидно предимство: той се боеше от смъртта по-малко от Публий. Достатъчно беше изродът да научи за привързаността на агента към Низа, и везните щяха да се наклонят в негова полза.
Но Руиз очакваше с нетърпение срещата с нея и това чувство ставаше почти непоносимо.
Глава 19
Кореана измерваше с крачки стаята си в хотела, сякаш бе току-що затворен в клетка хищник, който още не е свикнал с храненето в определени часове и с омразното ограничено пространство. Мармо, застанал някъде в тъмния ъгъл, продължаваше безкрайната игра, в която противници му бяха неговите собствени допълнителни процесори. Върху металното му лице се отразяваха светлините на видеоекрана, а единствените разнасящи се в тишината звуци бяха потропването на токчетата на Кореана и тракането на клавиатурата на компютъра под пръстите на киборга.
В предверието беше застинал охранителят-морасар.
В стаята нямаше никой друг. След като достави робите от Фараон в крепостта на Юбере, Реминт планираше да наеме по-голям брой наемни убийци, за да направи по-надежден заложения за Руиз капан. Вече от много часове нямаше вести от него.
Когато най-накрая се разнесе сигналът на комуникатора, Кореана подскочи и изруга цветисто. Мармо понечи да тръгне към пулта за разговори, но тя се хвърли напред и удари с длан сензора за включване. Екранът се изпълни от студеното напрегнато лице на Реминт.
— Имам важни новини — произнесе той с характерния си безцветен глас.
— Какви?
— Руиз Ау е посетил Спиндини. Преди две нощи е сключил половин дузина договори и е тръгнал нанякъде с тежковъоръжен катер. Разполагал е с куп пари и е наел най-добрите, които е успял да намери — ако в Спиндини изобщо има такива. По време на събеседването с кандидатите не е казал много за намеренията си, но от думите на онези, които не е одобрил, стигнах до извода, че Руиз Ау възнамерява да извърши убийство.
Кореана мълчеше, обмисляйки тези сведения.
— Кого иска да убие?
Реминт сви рамене:
— Нямам точни сведения, но въз основа на събраната от мен информация ми изглежда малко вероятно неговата мишена да си ти. Навиците и опитът на онези, които е избрал за помощници, подсказват за по-голямата социална значимост и по-добрата защитеност на обекта.
— Ясно.
На Кореана не й хареса това развитие на нещата. Как Руиз Ау се е осмелил да се откаже толкова скоро от войната с нея и да се заеме с някаква друга работа? Тя щеше да го накара да съжалява за пренебрежението му към нея и към нейния талант и настойчивост. О, да!
— Откъде има пари и бронирана лодка?
— Вероятно работи за някого, чиито ресурси надхвърлят многократно твоите. Това може да усложни задачата за залавянето му, ако оцелее при изпълнението на мисията си.
Изглежда, Реминт беше абсолютно равнодушен към ситуацията и просто споделяше своите наблюдения и съображения, без да придава никакво значение на емоционалната страна на въпроса. Но Кореана изпадна в бяс при мисълта, че Руиз Ау може да умре, преди тя да излекува с неговата кръв собствените си рани.
— Какво можем да направим?
— На настоящия етап — почти нищо. Наех отряд убийци и ги разположих на различни места в своя капан. Казармата за роби също е под наблюдение. Имаш ли допълнителни инструкции за мен?
— Не — отвърна тя. — А какво става с моите фараонци? Достави ли ги където трябва? Имаше ли проблеми?
— Нищо особено. Но не видях брат си. Обикновено той не пропуска възможност да ми се подиграе.
Безизразното лице на Реминт за миг се изпълни с омраза, превръщайки се в демонична маска. Но това изражение изчезна бързо, сякаш той не беше в състояние да поддържа дълго подобна свирепост, и отново се превърна в безчувствена машина за убийства.
— На него сега не му е до теб — предположи Кореана.
С приближаването на батискафа към повърхността Публий, изглежда, отново си върна цялото си многословие и помпозност.
— Сега трябва да се скачим с бронирания катер. Аз ще поема управлението.
— Не — отсече Руиз. — Поне засега. А може би и по-нататък. Запознат съм с тези типове лодки. На борда на подобно нещо, а и заобиколен от твоите хора, няма да се чувствам особено уютно. Затова ще си останем под водата.