— Милорд — каза той, без да вдига поглед от каменния под. — Кралю мой.
— Милорд! — пискливият глас на Гомст.
— Кралю! — Осер Гант.
— Събуди се, глупаво момче такова! — Силен шамар, аз отворих очи и установих, че гледам право в очите на Катерин.
— Проклети да сте всичките! — каза Миана, а бебето се разпищя.
32.
— Дръж бебето, Йорг.
Миана бутна в ръцете ми нашия син, целия повит в пелени, лицето му червено, раззинал уста за поредния писък. Покатери се на колене върху пейката и надникна през прозорчето на каретата. Стените на Хонт чертаеха тъмна линия на запад.
Малкият Уилям напълни докрай дробовете си с въздух и потрепна леко, което винаги предвещаваше писък. Още не беше достигнал максималния си гласов потенциал, но бебешкият плач хитроумно е създаден така, че да къса сърцето на хората, на родителите най-вече. Пъхнах кокалчето на кутрето си в устата му и той го засмука ожесточено, забравил временно за писъците.
Катерин седеше до мен и наблюдаваше сина ми с неразгадаеми очи. Прегърнах го по-крепко — нагръдникът ми пътуваше на гърба на Барт, увит в агнешки кожи и намаслен плат и вързан за дисагите. Открил бях, че бебетата не ценят особено броните. Уилям изплю кокалчето ми и си пое дъх за нов писклив опит. Появил се бе на белия свят с червено лице, плешив, ако не броим няколко черни фъндъка, с мършави крайници и дебело тяло, приличаше повече на розова жаба, отколкото на човек, точеше лиги, вонеше и непрекъснато ревеше за нещо. И въпреки това аз обичах да го държа. Тази слабост, която заразява всички ни, която е част от направата ни, беше пробила и при мен. Макар че баща ми беше намерил начин да я отстрани от себе си, ако приемем, че изобщо е допуснал тя да впие ноктите си в него. Може би, докато съм растял, е станало по-лесно да ме отстрани.
Воят изригна от малката уста на Уилям, звук твърде голям за толкова дребно човече. Залюлях го, докато млъкна. Люлеех го и се чудех колко ли голяма сопа съм дал на света да ме млати с нея.
Загледах се в Катерин. Не бяхме говорили за съня от предната нощ. Имах безброй въпроси, но щях да ги задам насаме и по време, когато ще имам миг-два да обмисля и приема отговорите, които тя ще ми даде. Тя не вдигна очи да срещне погледа ми, вместо това гледаше бебето. Имаше момент, когато се бях притеснил, че Катерин ще му навреди, но сега това ми се струваше невъзможно.
— Наблизо има някой, който би убил това дете при първа възможност — каза Катерин, отклонила поглед, с тих глас, сякаш споменаваше някаква дреболия, глас, който почти се изгуби в трополенето и скърцането на каретата.
— Какво? — Миана се извърна от решетката, бързо, с опасен блясък в очите. Мислех, че не ни слуша, но тя, изглежда, следеше с особено внимание всичко, което си казвахме аз и моята леля.
— Мога да обясня какво имам предвид, Йорг, но искам да ми обещаеш, че въпросният човек няма да пострада нито от теб, нито от хората ти — каза Катерин.
— Е, трудно можеш да очакваш подобно обещание от мен, не мислиш ли? — Овладях с усилие напрежението в ръцете си и толкова по-добре, иначе като нищо можех да смачкам малкия Уилям. Миана посегна да вземе бебето, но аз го притиснах към гърдите си. — Така че защо просто не ми кажеш.
— Катерин! — Миана се пресегна през мен да хване ръката на Катерин. — Моля те.
За миг видях червената експлозия на Мианината огнена бомба в двора на Призрачния. Не ми се мислеше какво ще стане сега, ако Катерин ѝ откаже.
— Този човек язди под Златния мир — каза Катерин.
Тоест гвардията щеше да убие всеки, които се опита да го нападне, и да преследва до дупка онзи, който успее да го убие. Точно както биха се намесили или отмъстили за всяко насилие срещу нашата карета.
— Ти не си единственият представител на баща ми. — Отдавна трябваше да се сетя, но когато открих Катерин в каретата на Анкрат, съвсем си загубих ума. — Намерил е заместник на лорд Носар.
Тя кимна.
— Ярко Ренар.
— Братовчедът Ярко. — Облегнах се назад и отпуснах пръсти, иначе рискувах да скъсам пеленките на Уилям. Не бях чувал нищо за Ярко след неуспешния му бунт в Ход година преди принцът на Стрела да похлопа на вратата ми. Спретнали си бяхме кървава малка война — гражданските войни по правило са такива, старите рани са гноили твърде дълго и изливат отровата и върху новите поколения. Потушаването на бунта отслаби Ренарските планини, както в човешка сила, така и финансово. Смятал бях, че финансирането на Ярко идва от Стрела, но нищо чудно баща ми да е харчил от собственото ми наследство за тази цел.