Ярко би дал дясната си ръка да се докопа до сина ми. Така де, убил бях брат му в Норлес, баща му — в Призрачния, и му бях отнел наследството. А и жаждата за отмъщение се предава по кръвен път в моето семейство. Сигурно яздеше предрешен като гвардеец. Вероятно бе убедил капитаните, че само така ще се опази от мен. Или пък капитаните го бяха скрили някъде в обоза, който пътуваше зад нас в края на колоната. Да го намеря нямаше да е лесно.
— Защо не си ни казала досега? — попита Миана, ръцете ѝ стискаха Катеринините до побеляване. — Той можеше да нападне всеки от нас.
— Уилям не е под защитата на гвардията — казах аз. Ярко не би рискувал живота си, нападайки мен, но спокойно би могъл да убие сина ми и да разчита, че гвардията ще го защити от моето отмъщение. Подобна възможност сигурно му се струваше особено привлекателна. Голям майтап.
— Ще сложим и него под защитата на гвардията! — извика малко пискливо Миана. Катерин примижа, но дали заради неприятния звук, или защото Миана я стискаше силно, не разбрах.
— Децата не могат да бъдат съветници или представители — каза тя. Знаеше правилата не по-зле от мен. На пейката отсреща старците закимаха.
— Но… — Миана млъкна, когато ѝ връчих детето ни и се придвижих към вратата. Подадох се наполовина през прага и ревнах на Макин да дойде. Той се появи след броени секунди.
— Искам ви всичките около каретата. Ярко Ренар е в златна броня и търси начин да се докопа до принц Уилям.
Макин хвърли поглед към най-близките гвардейци и отвърна:
— Лично ще го убия.
— Недей. Пази го мирът. — Казах го и се зачудих чий живот бих жертвал срещу смъртта на Ярко. Махнах на Макин да се приближи и се наведох още над разкаляните коловози, за да ме чуе само той. — От друга страна, винаги съм знаел, че не случайно държа Райк при себе си. Кажи му, че ако убие Ярко, ще получи сто златни дуката. И че като го убие, най-добре да си плюе на петите.
Макин кимна и обърна коня си.
Извиках след него:
— Сто златни и пет арабски жребеца. — Стори ми се някак подходящо.
— Ти! — извиках на най-близкия гвардеец. — Доведи ми Харан.
Мъжът със златния шлем кимна и пришпори коня си към челото на колоната.
— Дай ми Макин и Мартен и ще тръгна към Ренарските планини — тъкмо казваше Миана зад гърба ми.
— Бих ти дал не само тях, а Райк, Кент и Горгот в допълнение, но това пак няма да гарантира безопасността ви, Миана. Твърде далече сме и от дома ни делят земи, където не ни обичат.
Докато капитан Харан се довлече с още двама офицери от гвардията, Катерин и Миана спореха шепнешком, но разгорещено, а Уилям вмъкваше по някой негодуващ писък.
Харан вдигна забралото си.
— Крал Йорг.
— Искам да говоря с Ярко Ренар — казах аз.
— Ярко Ренар е под моя защита. Посъветвах го да стои далеч от теб, за да избегнем неприятности.
— О, мога да те уверя, капитане, че ще стане много по-неприятно, ако не го доведеш при мен.
Харан се усмихна.
— Йорг, водя близо петстотин от най-добрите императорски войници с изричната цел да попреча на теб да нараниш Ярко и да попреча на Ярко да нарани теб. Работата ни е да заведем поверениците си във Виен. По мои сметки имаш точно четирима мъже, които могат да въртят оръжие, така че защо не ни оставиш да си гледаме работата?
— За теб съм крал Йорг, капитан Харан.
Четиримата мъже, които беше споменал, междувременно се бяха приближили. Всъщност разполагах само с трима, защото Горгот сам си беше шеф и можеше да подкрепи както мен, така и гвардията.
Ударих с длан отстрани по каретата и тя спря с полюшване.
— Би ли ми подал онова там, лорд Макин? — И посочих арбалета на Нубанеца, привързан към седлото на Барт.
Взех арбалета, стъпих в калта, пресякох пътя и спрях на тревата отстрани. Наведох се да натегна тетивата. Всички ме гледаха.
— Гвардейците ти имат задачата да защитават мен, лорд Макин и моите съветници? — Не вдигнах поглед.
— Да — каза Харан.
— И при какви обстоятелства биха вдигнали ръка срещу мен?
Знаех правилата, но исках да ги чуя от Харан.
— Стрела — рекох, протегнал ръката си. Макин шляпна желязна стрела в дланта ми.
— Ако се опиташ да нараниш някой от Стоте, техните съветници или представители. — Жребецът на Харан изцвили нервно и удари с копито в калта.
— Макин, би ли бил така добър да се отречеш от клетвата си като мой знаменосец и свързаната с това закрила? Просто за да е ясно кой какъв е. — Сложих стрелата на мястото ѝ.
— Отричам се.
Вдигнах глава, задържах погледа на Харан, претеглих го за последен път.