Зъннн! И капитан Девърс изпълни дълга си.
Ярко се катурна назад през гърба на кобилата си, краката му се изплъзнаха от стремената и се вирнаха за кратко във въздуха. Е, нямаше как да не се разсмея.
Катерин скочи до него в калта, без да я е грижа, че ще си съсипе полата. Миана ме погледна безмълвно. Поглед на човек, който е получил каквото иска, макар да му е загорчало в устата, и го знае.
— Нямаше нужда да го убиваш. — Катерин вдигна поглед към мен с убийствена ярост в очите. Харесвам хората, които имат куража да показват гнева си.
— Капитан Девърс го уби — казах аз, взех арбалета от гореспоменатия и го преметнах през рамо.
— Ще прощаваш, брат Райк. — Връчих му юздите на Барт и се изхлузих от седлото. Няколко кичура отрязана коса се спуснаха заедно с мен.
Взех Гог от калта и го избърсах в плаща на Росон. Той ме гледаше блед като платно.
— Някой някога да ти е казвал, че съм добър човек, Росон?
Не ми отговори. Може би най-после беше умрял.
Горгот надвисна над мен, мълчеше и гледаше.
Вдигнах глава да го погледна.
— Може да съм израснал времето, когато убивах от единия каприз, Горгот, но едно е сигурно — за мен животът на сина ми не е каприз.
Прибрах Гог в ножницата и се качих в каретата. Миана чакаше там с Уилям, Осер с тефтерите си, Гомст с Божията справедливост. Вместо това аз се обърнах към Катерин, която още стоеше до Ярко в калта.
— Знаеш, че той трябваше да умре. Или ще го осъзнаеш след час, или след ден. Разликата между нас е, че аз го разбрах веднага, още щом ти ми каза за него. Ще осъзнаеш също, че по моя начин стана по-бързо, по-чисто и с по-малко странични жертви.
33.
— Много смешно. — Избърсах камилската плюнка от крака си.
Ездитното ми животно, неназовано, закъдри нагоре устна да ми покаже грозните си зъби, после обърна лице към задницата на камилата отпред.
— Като приключим с това пътуване, смятам да те купя и да ти изям черното дробче — уведомих я аз.
Язденето на камила не е като язденето на кон, двете нямат нищо общо. Стърчиш още метър нагоре във въздуха, на гърба на животно, което те презира с цялото си същество. Естественият ход на добичето има за единствена цел да хвърли ездача при всяка крачка, килва те първо напред и наляво, после назад и надясно, след това напред и надясно, после назад и наляво и така до безкрай.
Омал, един от камиларите на кервана, се изравни с мен.
— Все едно си на лодка, Йорг. Дошъл си по море, нали? Като лодка. Не е кон — камила е.
Михаил ми беше обещал кораб. Хората на камиларите, които дойдоха в пансиона да ни отведат при кервана, искрено се бяха позабавлявали с объркването ми. „Камила! Камила! Корабът на пустинята, ефенди.“ После, ухилени като малоумници, натовариха сандъка на Марко върху едно от добичетата и ни поведоха към кервана.
Нямах представа как Михаил е уредил да пътуваме с кервана. Хамада може и да беше недостъпна за Строителските духове, но те очевидно имаха начини да действат в Кута, когато ножът опре до кокала. Така и не го попитах. Вместо това седнах на един плетен стол, който изглеждаше твърде крехък за тежестта ми, и казах:
— Предполагам, че ти си от онези духове, които искат принца на Стрела за император, за да донесе той необходимия мир, а ние да се научим как да обслужваме машините ви.
Стиснатата малка уста на Марко провисна. Въпреки популярността на този израз не са много хората, чиято уста действително провисва от изненада. Марковата обаче провисваше, сухите му устни се разделиха с влажен звук. Бих могъл да затая тази си информация, защото информацията е ценна стока, а банковите клонове обичат да търгуват. Но Фекслър ми беше разкрил толкова малко, че аз реших да карам през просото и да ръся небрежно и щедро оскъдните си трохи, с надеждата това да подлъже другите, че разполагам с неизчерпаемо знание по въпроса и следва да бъда третиран с уважение.
Добавих:
— А ако си с онези, които искат да изгорят всичко живо, тогава със сигурност знаеш и за други места като подземията на Гелет, където да намериш достатъчно огън и достатъчно отрова за тази цел?
Провисналата уста на Марко се затвори с трясък и той се обърна рязко към Михаил. Май изобщо не му хрумна, че може и да лъжа. Наблюдение, което скътах за бъдеща употреба.
Продължих:
— Всъщност чудя се какво ги спира, онези подпалвачи, и защо още не са прочистили с огън света. Война ли се води в Строителските реликви, които си жужат кротко в прахоляка на обещаните земи, лежат скрити в подземията на замъци, пътуват в сандъци като багаж?…