И накрая, там, където последният прозорец предлагаше Хамада на длан, стъпалата свършиха пред врата с „омега“, буквата изработена от мед и вградена в махагона. Спрях да си поема дъх. Мразя да качвам стълби.
Скрих отново ножа в ръкава си и бутнах вратата. Тя се отвори с тихо скърцане и там, наведени над широко лъскаво писалище в центъра на голямата кръгла стая, стояха Каласади, Юсуф и Калал. Вдигнаха едновременно глави и изненадата, която се изписа за миг по лицата им, беше предостатъчна компенсация за дългото изкачване по спиралната стълба. Юсуф и Калал наведоха моментално глави над книжата си, сякаш да потърсят грешка в уравненията. И двамата държаха пера, пръстите им бяха черни като зъбите.
— Йорг. — Каласади възвърна бързо-бързо самообладанието си. — Според нашите проекции входната врата трябваше да те забави доста повече.
Юсуф и Калал се спогледаха, сякаш се питаха какви ли други грешки може да са се промъкнали в изчисленията им.
— Проекции? Говорите досущ като Строителите, а уж искате да им извадите очите. Странна работа.
Каласади разпери ръце — празни, омацани с мастило.
— Определят ни нашите действия, а не начинът, по който стигаме до едно или друго решение.
Метнах ножа си със страничен замах през тяло, така че да прикрия в максимална степен намерението си. Върхът се заби в полираната маса и дръжката затрептя на педя от слабините на Каласади. Целил се бях горе-долу там, но хвърлянето беше трудно, под неудобен ъгъл и с още по-неудобен замах. Сметнал бях, че е налице немалък шанс ножът да се отплесне и да се забие в чатала на Каласади вместо в масата.
— Това пише ли го там? Изчисленията ви показват ли го? — Тръгнах към масата. — Имате ли траекторията на ножа ми?
Каласади сложи ръка върху рамото на Юсуф. По-младите мъже спряха да дращят и вдигнаха очи, все така навъсени, сякаш се тревожеха повече заради изчисленията си, отколкото за моя нож.
— Да ви предложа нещо за пиене, крал Йорг? — рече Каласади. — Стъпалата дотук са много. — Пръчката от слонова кост, с която беше писал разни неща в прахоляка на дядовия ми двор, се появи в ръката му.
Спрях пред масата. Само тя ни делеше. Ножът ми беше пробол свитък листа, гъсто изписани с математически текст. Заговорих спокойно, както говорят разумните хора:
— Част от предсказателския занаят, доста голяма част, ако трябва да гадая, е изкуството да създаваш у околните впечатлението, че нещата се развиват точно според твоите очаквания. Жертва, която вярва, че всичките ѝ действия са предварително известни, е не само осакатена, а и много по-лесно предвидима.
Тримата ме гледаха мълчаливо. Никакъв признак на притеснение, ако не броим пръстите на Каласади, които ровеха кротко в късите къдрици на брадата му, и потта, избила тук-там по челото на Калал. Юсуф беше махнал гребените от косата си и я беше вързал на стегната опашка. Така изглеждаше по-стар и по-умен.
— Трябва да сте знаели, че ще реша да се прицеля в масата с ножа си, а не в някой от вас, иначе бихте се опитали да ме спрете… освен ако изобщо не сте знаели, че ще метна ножа? — Усетих, че затъвам в същата осакатяваща несигурност, за която бях споменал току-що.
— За питието?… — подсети ме Каласади.
Наистина бях жаден, но жаждата ми беше твърде предсказуема. Освен това, когато отиваш на друг континент, за да търсиш отровител, не посягаш към чаша, която той ти предлага.
— Защо се опита да убиеш роднините на майка ми, Каласади? Един приятел ми каза, че матмагьосниците гонят свои цели. Ти защо го направи, само за да угодиш на Ибн Фейд? Да му се подмажеш, така че да не ви прогони от този прекрасен оазис?
Каласади потърка брадичката си и я обхвана замислено с пръсти. Излъчваше същото спокойствие и липса на прибързаност, които помнех от замък Утрен. Бях го харесал от пръв поглед. Може би точно затова бях тръгнал да се фукам с математическите си познания, снабдявайки го по този начин с информация, от която той да извлече нужното и да сглоби историята на живота ми. Дори сега, когато от отмъщението ме делеше само един удар, не изпитвах омраза към него.
— Има някаква тъжна ирония в това, нали? Че в наше време, ако търсиш мир, трябва да водиш война — каза той. — И ти го знаеш отлично, Йорг. За да свърши, Войната на Стоте трябва да бъде спечелена. Спечелена на бойното поле, спечелена на Събора. Две задължителни условия.