След време успях да се справя с ключалката. Изкопах гроб в дюната — е, не си представяйте истинска яма, защото да копаеш в пясъка е кажи-речи същото като да копаеш във вода. Разринах го по-скоро. Голям зор видях, докато обърна сандъка на една страна. От образния пръстен знаех, че само малка част от машинарията вътре създава образа на Михаил. Което повдигаше логичния въпрос за какво служи останалото и що за огньове крие.
Сметнах, че лесно ще отделя съдържанието от контейнера. Тапицираният с кожа сандък не беше дело на древните. Онзи, който бе натикал машинарията вътре — Марко или някой друг като него, — би искал лесно да смени контейнера ѝ при нужда.
Отворих капака и наклоних сандъка напред, така че да падне зейнал в ямата… добре де, в разровеното. Помогнах си с върха на ножа няколко пъти, клатех сандъка и сумтях — достатъчно енергично, за да стресна камилата на Марко, — но накрая все пак успях да освободя сандъка от съдържанието му. Свил бях една чиния и с нейна помощ заринах с пясък правоъгълния блок от сребриста стомана и пластимаса. Машината избръмча само веднъж за цялото това време, после се кротна.
След като загладих пясъка върху погребаното устройство, се заех да напълня сандъка. Половин час по-късно, потен и с пресъхнала уста, едва не получих сърдечен удар, докато качвах сандъка на гърба на камилата.
— Откъде си бил сигурен, че Строителският дух няма да взриви устройството, докато си го заравял? — попита Каласади.
— Откъде биха могли да знаят какво става? А и такива устройства са изключително ценни, защото не могат да бъдат заместени с нови. Не биха го унищожили, освен ако не сметнат, че няма никакъв шанс да си го приберат — казах аз.
— И си решил, че ще позволят на банкера да го взриви, макар устройството да не е било достатъчно близо до двореца, за да убие Ибн Фейд? — попита Юсуф.
— Не бях сигурен, че ще се получи — рекох. — Но по всичко личи, че Строителските духове виждат по-малко, отколкото си мислим ние, особено в пустинята и там, където устройствата им са подложени на унищожение. Явно са заложили всичко на Марко. Дори да са знаели къде се намира устройството, може би са се надявали, че халифът ще е в радиуса на действието му. Или взривът е трябвало да бъде по-силен, не знам.
— По-силен от това? — Гласът си пое дълбоко дъх.
Вдигнах рамене.
— Така или иначе, не е имало никаква нужда Марко да вкарва сандъка си в тронната зала и в двореца дори. Можел е да унищожи Хамада от миля разстояние, докато още пътувахме сред дюните. Дали демонстрацията му на храброст пред трона е фигурирала в указанията на Строителите, или сам е решил да направи един последен драматичен жест, преди да умре, не знам.
— Строителите са мятали слънцата си от единия край на света до другия върху езици от пламък и където паднело слънце, земята и всичко по нея изгаряло — каза Каласади. — Защо им е трябвало да пращат тук самотен банкер, който да мъкне оръжието им на камилски гръб?
— Минали са хиляда години и повечето им устройства вече не работят. — Затворих сандъка и приседнах на капака му. — Ракетите и най-страшните им оръжия са безполезни. Само спусъците са непокътнати… искрите, които подпалват слънцата, ако щете. А те трябва да бъдат пренесени физически, от техни агенти, до града, който са решили да сринат със земята.
— И това е тяхното отмъщение, задето аз… — Ибн Фейд изведнъж ми се стори много стар, ръцете му трепереха. — Бях твърде горделив. В името на народа си ще…
— Твърде е възможно с действията си да сте минали най-отпред на опашката, халифе, но според мен става въпрос за нещо много по-голямо. Михаил, така се нарече. Едва ли е случайно, че е избрал името на архангела, предводителя на Божието войнство. Строителите си имат по-големи грижи от един пустинен владетел, който троши машините им. Сред тях има такива, които искат да ни унищожат до крак. Хамада е трябвало да послужи като демонстрация. Като модел, който подлежи на повторение.
— Ако е така, значи имаме късмет, че се появихте на нашите брегове, крал Йорг — каза Каласади и сведе глава в нещо като поклон.
— Късмет ли е било, магьоснико? — Опитах се да погледна в очите му, но той стоеше със сведено лице. — Знаели сте, че Строителските духове подготвят някаква атака. Смятали сте, че е свързана с мен… и ме пуснахте в халифския дворец, макар и разоръжен. А може би и друга ръка е сочела към мен и към избор на подходящ момент, с който всички вие толкова се гордеете… — Чудех се дали Фекслър не ме е изработил, дали не ме е местил напред-назад по дъската си с недоловими побутвания и червени светлинки, видени през метален пръстен? Беше ли забавил — или забързал — Марко, така че пътищата ни да се пресекат в Порт Албус? Бях ли аз негов агент в надпреварата му с Михаил… с цялата негова фракция?