— Обяснете ми — каза Ибн Фейд — защо този убиец пое риска да ми разкрие намеренията си, вместо да убие всички ни от разстояние? Ако моите стрелци се бяха целили по-точно, ако го бяха пронизали в сърцето, той щеше да умре, без да е възпламенил… — Погледът му се върна към прозорците. — Това.
— Не е съществувала никаква опасност да се провали — казах аз.
— Но той умря броени секунди след като изпълни мисията си — възрази Ибн Фейд, впил в мен остри очи изпод бухлатите си прошарени вежди.
— О, Марко не е мъртъв — рекох. — Нали, Марко?
Главата на модерния се вдигна рязко — с нечовешка, смайваща скорост, като натегната пружина, която отпускаш изведнъж. В очите му се четеше… убийство.
— Не мисля, че изобщо е бил жив някога. — Отстъпих назад, но без да вадя меча. Току-виж в старанието си стрелците надупчили и моите гърди.
Марко се изправи на крака с бърза серия от насечени движения. Измъкна стрелите от тялото си и ги пусна на пода. Бяха омазани с кръв, но не капеха. Имперските стражи отново извадиха ятаганите си.
— Просто искаше да чуеш как си бил надхитрен, нали, Марко? Така или иначе е трябвало да изчакаш подходящия момент, за да довършиш поне част от задачата си.
Изобщо не ми обърна внимание, вместо това се метна към халифа въпреки стражите, които стояха на пътя му. Остриета разсякоха въздуха, крака дращеха по зарития с пясък под, пръсна кръв, разхвърчаха се парчета месо. Марко стигна на метър от халифа, преди стражите да го повалят с тежестта на телата си. Той се бореше със същата ужасяваща скорост отпреди малко, пръстите му късаха мускули и подкожна тлъстина, размяташе едри мъже като кукли. Ятаганите разкъсаха черните му дрехи на малки парченца и месото му на кървава кайма, но под тези обвивки лъщеше метал — мед и сребриста стомана. Жужене и прещракване акомпанираха движенията му, чуваха се ясно въпреки крясъците, трясъка на метал и пронизителния вой на леопарда. Механичен звук на зъбчати колела, пръсти, които се стягаха около човешки гърла със силата на менгеме.
Мнозина умряха. Марко се надигна отново. Ибн Фейд и неговият Глас се скриха зад трона миг преди Марко да изкачи третото стъпало на подиума. Навсякъде имаше кръв, стичаше се на алени ручейчета по камъка. Ранени стражи стискаха със сетни сили краката на Марко, други го сечаха, както се сече дърво. Току пред трона леопардът и неговият дресьор се колебаеха. Само допреди миг голямата котка се дърпаше свирепо на веригата си, готова да нападне. Сега седеше кротко, ушите ѝ прилепнали към черепа. Умно зверче.
Още стражи търчаха откъм голямата двойна врата, десетки се стичаха да помогнат, но както винаги, и сега всичко зависеше от времето. Марко имаше предостатъчно време да постигне целта си, а тяхното беше в недостиг. Очевидно бе, че ще убие халифа, преди стражите да го спрат.
Изкачих трите кървави стъпала, като внимавах да не се подхлъзна, и извадих пистолета изпод дрехата си. Опрях цевта в тила му и изстрелях четири куршума в какъвто там часовников механизъм му служеше за мозък.
Марко се свлече в конвулсии сред мъртвите и ранените още преди ехото от последния изстрел да утихне.
Вдигнах пистолета високо.
— Стара технология. — Насочих го към Марко. — Нова технология. Може би ще е добре да внесеш някои промени в печатите си, Каласади. — Завъртях пистолета около пръста си, улових го отново и го показах на Ибн Фейд върху отворената си длан. — Ето това, халифе, криех в ръката си.
36.
Ибн Фейд беше наредил да поставят сребърен трон на подиума, едно стъпало под неговия, и когато се върнах в залата — чист, освежен, нагизден в коприни и с тежка златна верига на врата, — ме покани да седна там.
— Живеем в тъжни времена, щом призраците на нашите предци се протягат да отнемат живота ни. — Говореше ми без посредник този път, с паузи между думите, сякаш ги намираше трудно сред прахоляка на спомените си.
— Тези призраци, те не са на един ум. Дълбоко в машините им се води нещо като междуособна война. Но малцина сред тях ни мислят доброто. Малцина или нито един може би. Дори онези, които ни спасиха, искат да ни превърнат в свои роби — казах му аз.
— Значи ще ме подкрепиш? В стремежа ми да изкопая и унищожа машините им? Да сложа началото на нова епоха без призраците на миналото? — В гласа му чувах повече любопитство, отколкото надежда.