— Дойдох да ви кажа, че ако още държите на пълен ескорт до Виен, трябва да тръгваме.
— О, държим, капитане. — Чела остави бокала си и стана. Акстис би бил предоволен да ги качи двамата с Кай на някоя от златните баржи и Дануб да отнесе проблемите му. Не би се поколебал да прехвърли отговорността си на реката, а ако баржата случайно потъне с все двамата делегати, гребците и останалия персонал, цената би била повече от приемлива, защото щеше да отложи с още четири години сблъсъка на Виен с Мъртвия крал.
Каретата се търкаляше в средата на гвардейската колона, покрай гори и полета, градчета и махали. Чела се хвана, че зяпа пейзажа навън, че се радва на топлинката, така рядка напоследък в дъждовната есен, че вдишва дълбоко селските миризми и дори вонята на фермите. Когато някой извика: „Хонт“ и я изтръгна от дрямката, тя си прехапа езика с надежда острата болка да ѝ проясни ума. Животът хвърля повече заклинания от най-добрия некромант и тези заклинания, макар меки и недоловими, са двойно по-опасни.
— Още колко? — извика тя на кочияша.
— Миля, две най-много.
Търкаляха се със скърцане още няколко минути, после каретата спря.
— Не може да сме стигнали толкова бързо. — Кай отвори вратата. Живи плетове, пасящи крави. Движение на коне и златни брони, сетне Акстис се смъкна от седлото пред тях.
— Лейди Чела, друг делегат…
— Махни се от пътя ми — извика някой високо. — Не можеш да ме спреш, дошъл съм с мирна мисия.
Акстис затръшна вратата на каретата в лицето на Кай.
— Нямате власт тук, сър! — повиши на свой ред глас капитанът. Всъщност с този тон Чела го беше чувала да говори само на гвардейците си. — По-добре се върнете в своята колона.
Някой скочи от коня си, Чела го чу съвсем ясно.
— Тук съм на дипломатическа мисия, капитане. Вашата работа е да ми съдействате. Ако се сбием, тогава — да, имате право да се намесите. Но не и преди това.
Вратата на каретата се разтърси — някой бе дръпнал дръжката. Чела се опита да погледне, но Кай ѝ пречеше да види какво става навън.
— Това трябва да са представителите от Удавените острови, нали? Кой друг би дошъл от запад? — Силно смръкване. — Не мирише на Мъртвия крал. Кого вардиш вътре, капитане?
Кай отвори вратата. И политна назад, наполовина избутан, наполовина по своя воля, когато Йорг Анкрат, облечен като за път в червено и черно, нахлу в каретата.
— Чела! — Момчето я облъчи с една от опасните си усмивки, без изобщо да поглежда към Кай.
Йорг.
Той се настани на пейката срещу тях и изпружи крака — ботушите му бяха кални, — спокоен и доволен. Преметна дългата си черна коса на гърба, черните му очи я претегляха с усмивка, добро настроение смекчаваше острите черти на лицето му, изгорено наполовина — като печат, удостоверяващ на какво е способен.
— Двама? — Пак онази остра усмивка. — Само толкова живи ли се намериха на целите Удавени острови? А и ти не си бретанка, Чела. Щях да го доловя в гласа ти, ако беше.
— Онзи Йорг? — Кай се обърна да я погледне.
— О, определено съм Йорг. — Йорг се наведе напред с ръце на коленете. Отвън се струпваха гвардейци. — И определено изглежда, че съм обект на нездрав интерес от определени среди. Не съм ли прав, Чела? — Сложи небрежно ръка върху бедрото ѝ. — Но вече съм женен мъж, съкровище, така че по-добре избий романтиката от ума си.
— Мъртвия крал… — започна Кай.
— Мъртвия крал също ме обича, види се — каза Йорг и стисна силно крака ѝ. — Наблюдава ме от години. Изпратил е свои да отворят гробницата на брат ми. — Завъртя рязко лице към Кай. — Знаеш ли защо?
— Аз…
Йорг отново се извъртя към Чела.
— Не знае. А ти?
— Не.
— Срамота. — Йорг я пусна и се облегна назад. Кракът ѝ гореше. — Да продължаваме, викам? Моята колона е пред вас, чака да прекоси Райм по моста на Хонт.
Кай удари два пъти с юмрук по тавана на каретата — знак за кочияша да пришпори конете.
— Чувал съм това-онова за вас, крал Йорг, и се учудвам, че сте склонен да останете в една карета с лейди Чела.
— Разказала ти е за нас, а? — Йорг се наведе отново напред, съзаклятнически. — Честно да ти кажа… Чакай, аз даже името ти не знам. Знам, че си от Островите, защото в каретата ми се вози твой сънародник, от Мърси, Гомст му викат. Радвам се, че Мъртвия крал праща на Събора поне толкова бретанци, колкото имам и аз в свитата си. Та как се казваш?
— Той е Кай Самърсън — отвърна Чела, с надежда да си върне поне отчасти контрола върху разговора. — Е, защо още си тук, Йорг?