Императорът на тръните

39.

ИСТОРИЯТА НА ЧЕЛА

Мостът при Тирол прехвърляше Дануб в седемнайсет арки и широко платно между колоните. Великият мост при Хонт беше прескочил Райм с една-единствена затаяваща дъха арка, но на Чела тиролският мост ѝ хареса повече. Можеше да си представи как е бил построен, да види с вътрешния си взор мъжете, които са се трудили тук.

— Как ти се струва реката, Чела? — попита Йорг, наблюдаваше я напрегнато.

— Кафява и неспокойна — отвърна искрено тя. — А на теб, Кай?

Кай се беше надигнал, зяпаше през решетката на прозорчето и се полюшваше с движението на каретата.

— Кафява.

— Нито един влюбен ли няма сред нас? — попита Йорг. — Легендата, че влюбените виждат водите на Дануб сини, е по-стара от моста, по който се движим.

— Реката е кафява. Лайнянокафява. Въпрос на тиня, наноси и градска канализация, а не на елементарните фантазии, с които хората се опитват да разкрасят нагона си. — Чела не виждаше причина да крие лошото си настроение.

— Не съм съгласен — каза Йорг. — Ако мъж и жена наистина се обичат, реката може да потече синя.

— Ако са заклети във водата — каза Кай и отново потъна в сенките на каретата.

— Да бе. — Йорг поклати глава. — Аман от заклети. Аман от тесните ви пътечки. Човек може да посегне към всичко и да го използва за каузата си. Това не е просто философия, мечта, желание, а факт, обикновен факт. Стига да си даваш сметка, че онова, към което посягаш, на свой ред посяга към теб.

Протегна крака и ботушите му се изпружиха на пода между краката на Чела и Кай.

— Някога бил ли си влюбен, Кай? Имал ли си момиче, заради което водите да посинеят?

Кай отвори уста, но бързо я затвори. Наведе се напред, после се отпусна отново, сгърбил рамене.

— Не.

— Любов — усмихна се Йорг. — Ето едно нещо, което със сигурност посяга към теб, ако ти му посегнеш.

Каретата слезе от моста и стъпи на северния бряг, където пътищата бяха в по-добро състояние.

— Може би трябва да се върнеш в своята карета, Йорг, при своята кралица. Току-виж оттам гледката ти харесала повече. — Всъщност, установи тя, предпочиташе Йорг да остане, но го дразнеше по навик. Не знаеше друг подход към него, освен да го измъчва. За миг си спомни иглата, с която бе изтезавала Кай, и отново я усети как се впива в живо месо.

Йорг си дръпна краката и се наведе към нея, много близо, ръката му отново се озова на бедрото ѝ.

— Какво се надяваш да постигнеш на Събора, Чела? Мъртвия крал едва ли вярва, че ще спечели съмишленици. Дори за господин Самърсън не съм много сигурен. Че му е съмишленик. Така че какъв е смисълът, защо отивате там?

— Смисълът е, че имаме право да сме там и че Мъртвия крал иска да присъстваме. Ето, дадох ти две причини, Йорг от Анкрат, и всяка от тях трябва да ти е достатъчна. — Чела примижа, когато той стисна бедрото ѝ. Животът и болката вървяха ръка за ръка и нито едното не ѝ харесваше.

Той присви очи — колцина бяха виждали този поглед, преди да склопят завинаги своите? — и се приближи още, дъхът му погали бузата ѝ.

— Тук сте, за да ни покажете човешкото лице на мъртвия прилив? Да успокоите Събора? Ти ще омагьосваш престарели крале с чара си, а русият хубавец ще флиртува с техните кралици и принцеси?

— Не. — Гняв забълбука в гърдите ѝ, горещ под неговия хладен дъх. Ръцете ѝ се свиха в юмруци. — Тук сме да въртим номера, да мамим и да убиваме, точно като теб, Йорг от Анкрат, защото какво друго могат да донесат на света строшени същества като нас?

— Ренар.

— Какво? — Бедрото ѝ отново гореше там, където той я докосваше.

— Йорг от Ренар.

— Не те ли гложди да носиш името му, на онзи, който уби малкия Уилям? И милата ти майчица Роуен?

— По-добре неговото, отколкото на баща ми.

— По-добре неговото, братовото му? На човека, когото още държиш в тъмница? Недей да ми се зъбиш, чувам какво си говорят гвардейците. Как си убил Харан и още един добър мъж, за да стигнеш до сина на чичо си.

Той се наведе още по-близо, досами ухото ѝ.

— Може би нося името му, за да не забравя какъв е цветът на душата ми. — Дъхът им се смеси, той издишваше, тя вдишваше. Чела долови ухание на канела.

— Само толкова ли беше нужно, за да те съблазня, Йорг? Да съм съвсем мъничко по-малко прокълната?

Той извърна глава и впери поглед в Кай, който седеше свит в сенчестия си ъгъл.

— Излез.

И той излезе. Дневна светлина, студена, печална и неканена, се разля за миг в каретата, после изчезна заедно с Кай.

— Въпреки това ще те убия — каза Йорг, много отблизо.

Чела затвори устата му с целувка.