Брат Гейнс, когото Бърло пратил да наблюдава манастира, разказва, че съм излязъл от гробището, повел най-големия кон на света, а небето зад мен греело в червено и оранжево, пламъци ближели покривите на „Св. Себастиан“. Разказва, че съм се появил гол, целият в кръв, и той си помислил, че аз пищя, но после съм се приближил и той видял стиснатата ми уста. Брат Гейнс, който не беше набожен човек, се прекръстил и се дръпнал встрани да ми стори път. Проследил с поглед изопнатото въже и се дръпнал още назад, защото писъците ставали все по-силни и пронизителни. И от мрака, под заревото на горящия манастир, видял епископ Мурило, влачен за краката, оставящ кръв и кожа по каменистата пътека на гробището, бели кости стърчали изпод въжето, с което били стегнати счупените му глезени.
Накарах Катерин да сподели с мен онази нощ. Накарах я да гледа как братята яхват конете и ги пришпорват с викове към далечното оранжево сияние. Видя как вързах Мурило и как го обзема такъв ужас, че да забрави болката в натрошените си глезени. И ѝ показах колко бавно можеш да забиеш тринайсет гвоздея в черепа на човек, чук-чук-чук. Как нощта избледнява в ден и братята се събират отново, целите в сажди, натоварили конете си с плячка. Братята ми бяха публиката. Някои ме зяпаха очаровани, най-вече Райк, с новия си железен кръст на врата, кръст с кръгче от червен емайл в центъра — червен като кръвта Христова. Някои ме гледаха с ужас, други ме гледаха нащрек, но всички гледаха, дори Нубанеца, чието лице беше празно, ако не броим дълбоките бръчки на скръб.
— Ние сме месо и мръсотия — казах им аз. — Никой не е чист и нищо не може да измие покварата ни, нито кръвта на невинните, нито кръвта на агнеца.
И така, братята гледаха, докато едно дете научаваше от опит какво може да направи отмъщението и какво не може. Двамата с Катерин гледахме как детето научава разни неща за човешкия мозък — как един обикновен железен гвоздей може да разхлопа дъските на човек, да го накара да се смее или да плаче, да му отнеме елементарни умения, или спомени, или елементарните задръжки, които ни позволяват да запазим човешкото в себе си, елементарното си достойнство. Накарах Катерин да види как нещо толкова простичко като забиването на гвоздей може да предизвика фундаментални промени — в епископа със закованата глава и в момчето, което размахва чука. А после я пуснах да си ходи. И тя избяга.
Сънищата ми отново щяха да си бъдат само мои. Вече не се занимавах с игрички.
9.
Събуди ме гласът на Макин.
— Ставай, Йорг.
В Призрачния си имам паж, обучен в изкуството на дискретните покашляния в плавно кресчендо, което набира сила, докато негово величество благоволи да се размърда. Но в дома на лорд Холанд явно не предлагаха нищо по-добро от „ставай“. Надигнах се с мъка. Още бях с дрехите си от предната вечер и се чувствах по-уморен, отколкото на лягане.
— Добрутро ти и на теб, лорд Макин. — Постарах се да стане ясно, че всъщност се надявам утрото му да е отвратително.
— Миана е тук — каза той.
— Добре. — Смъкнах се от леглото, краката ми се подгънаха. Да вървим.
— Няма ли да се обръснеш? — попита той, но посегна да ми подаде наметалото, което бях метнал на стола.
— Не, това е новата мода — рекох аз, излязох в коридора и подминах двамата стражи на пост пред вратата. — Наляво или надясно?
— Наляво. Тя е в синята стая.
И преди да сте попитали — да, лорд Холанд имаше цяла стая с размерите на църква, посветена на синия цвят. Миана стоеше там, бледа, хубава, положила ръце върху големия си корем. Мартен се подпираше на тояга до нея, лицето му цялото в синини и отоци. Десетина мъже от личната ми гвардия, плащовете им закопчани със сребърни брошки във формата на анкратския глиган, стояха в плътен кръг около черно ковчеже в дъното на стаята. Сър Рикард стоеше при тях.
Отидох при Миана и я прегърнах. Имах нужда да я докосна със собствените си ръце, след като се бях опитал да я убия с чужди, пък макар и насън. Тя отпусна мълчаливо глава на гърдите ми. Миришеше хубаво. Не на нещо специално, просто миришеше хубаво. Макин влезе след мен и затвори вратата.
— Видях убиеца — казах аз. — С много бледа кожа, изпратен от Ватикана или преоблечен като техен човек. Видях как го убихте. Ти и Мартен. — Кимнах му. Нямаше нужда да му обяснявам какво значи това за мен, той знаеше.