— Пред нас има друга гвардейска част, господарю — каза той, скромен и лоялен в най-висша степен. Мисля, че Кент обичаше битието си на рицар повече от всичко друго на света, а какъвто беше изгорен и със страшния си хрипкав глас бе идеалният кралски юмрук, когото да пратиш в мелето на всякакви неприятности и с чиято помощ да ги потушиш.
— И няма да е последната, подозирам. Чия е колоната?
Той не отговори веднага и това бе достатъчно красноречиво само по себе си. Чия друга да е? Всички други земи на изток оттук чак до морето бяха мои.
— На Анкрат е, сто гвардейци.
Хора на Анкрат и Гелет, и двете кралства в ръцете на баща ми.
Пак се сетих за падащите листа и се запитах дали не е време още един старец, пълен догоре с отрови, да се отрони от клона.
11.
Пет години напред-назад. Пет години в угодия на Мъртвия крал. Винаги в периферията на нещата, възможно най-далече от двора му, но без да напуска неговите владения. Пет години бе газила в кал и лайна с едничката цел да се издигне достатъчно в очите му, а когато той най-сетне я призова в двора си, то бе за да даде Чела отчет за провала си. И тя се бе отзовала, нетърпелива да угоди за пореден път. Прекосила бе по най-бързия начин разделената империя, за да се изправи пред неговото правосъдие, да застане пред нечовешкото му немъртво лице и да се смали под погледа на плътта, в която Мъртвия крал се беше слегнал най-дълбоко. Пет похабени години и за всяка от тях трябваше да благодари на Йорг Анкрат.
— Има си причина защо се налага да те нараня.
Чела обикаляше около каменната колона, описваше бавен кръг, криеше раздразнението си. Младият мъж я следеше с очи, поне докато колоната не я скриеше от погледа му. Веригите му издрънчаха, когато той проточи врат да я види. Имаше сини очи като повечето бретанци и гледаше колкото нея, толкова и желязната игла в ръката ѝ.
— Къде е Сула? — попита отново той. Косата му беше кална, но тук-там през калта прозираше истинският ѝ цвят, рус със златни оттенъци. Срещна погледа ѝ през къдрици, сплъстени от мръсотия и кръв. Блатните духове го бяха взели — него и някаква жена — близо до Тръстиковото море при щурма на Мъртвия крал. Беше заклет във вятъра, личеше си по символите на униформата му, и като такъв бе станал обект на този разпит.
— Кай — рече Чела с нежен глас, приближи се бързо и заби иглата дълбоко в мускула от вътрешната страна на бедрото му. — Кай Самърсън. — Устните ѝ бяха толкова близо до ухото му, че русите кичури я погъделичкаха. — Трябва да се откажеш от тези окови.
Той стисна зъби, напрежение разигра мускулите на челюстта му. След миг вдигна отново очи да я погледне.
— Къде…
Чела измъкна иглата.
— Болката ти помага да си спомниш кое е важно. Първият важен факт е, че нямам време да се разправям с теб и ако не започнеш да ми съдействаш, ще те върна на блатните духове да те изядат парче по парче. Вторият важен факт е, че си жив и че болката не е единственото, което можеш да изпиташ. Предлагам ти рядък шанс. Власт, наслади, бъдеще.
— Къде е С…
Чела го удари през лицето, толкова силно, че ръката я заболя.
— Тук. — Не се налагаше да говори. Просто дръпна нишката, която я свързваше с всеки от нейните завърнати. Сула излезе от сянката, точно пред очите на Кай. Блатните не бяха пощадили хубостта ѝ. Месо и кожа висяха като влажни парцали, отдолу се виждаше костта на скулата, челюстта, счупени зъби и тъмното чуканче на езика. Мъртвото момиче гледаше Кай с безразличие. Той си пое шумно дъх, явно изпитваше по-силна болка от онази, която Чела бе успяла да му причини с иглата. Момичето сигурно му е било изгора. Нещо повече от дребно увлечение.
— Сула! — Сълзи замъглиха очите му.
— О, я порасни. — Отегчение и тревога гризяха Чела, притискаха я, но нито едното, нито другото помагаха да го обърне. — Тя е мъртва. Ти не си. Можеш или да приемеш смъртта ѝ и да си намериш нещо ново, или да се присъединиш към нея. Светът се променя. Ще се промениш ли и ти с него, Кай?
Чела щракна с пръсти към Сула и трупът се строполи тромаво, въздух излезе през устата му като оригня.
— Тя още ли е „твоето момиче“, Кай? Оцелява ли истинската любов, когато плътта започне да гние? Какво беше Сула за теб? Хубаво личице, бързо облекчение в храстите? В смъртта няма романтика, Кай, смъртта е обратната страна на нашата монета. — Прокара пръсти през русата му коса. — Ние сме просто месо върху кости, които чакат неизбежното разложение. Похвално е да търсиш наслада, няма спор по това, но не обличай удоволствието в сладки думи и обещания. Искаш да си верен на своето момиче, но то вече не съществува, Кай. Откажи се.