Хвана китката му под оковите и заби иглата в дланта му покрай стиснатите пръсти. И той извика, наполовина проклятие, наполовина искрен писък на болка. Започваше да се пречупва. Скоро щеше да остане само писъкът.
— К-какво искаш? — изстърга той през стиснати зъби.
— Аз ли? Аз искам онова, което и ти би трябвало да искаш — каза Чела. — Искам онова, което Мъртвия крал иска да искам. Мъртвия крал не държи на твоята лоялност, просто иска да правиш каквото ти каже. А когато няма задача за нас, сами сме си господари на времето.
Измъкна иглата и облиза кръвта. Плъзна другата си ръка по ребрата на Кай и твърдите мускули на корема му. Кожата му беше хлъзгава от пот.
— За какво съм ти? — попита той.
„Не е глупав този. Умее да оцелява, дълбоко в себе си е готов да направи нужното, за да оцелее. Преведи го бавно, стъпка по стъпка.“
Чела спусна ръката си по-надолу. Дори смелчаците се плашат, ако им покажеш твърде много от пътя наведнъж. Има път до ада, който е настлан с добри намерения, но той е дълъг. По-краткият път е настлан с онзи особен вид невежество, характерно за умните хора, които са склонни да си затварят очите.
— Имаш редки таланти, Кай.
— Какво, Мъртвия крал е решил да събере под знамето си заклети в небето?
— Заклети в небето, в камъка, в пламъка, в морето. — При всяка дума Чела го бодеше в ребрата. — Всички те са заклети, а щом са се клели веднъж, ще се закълнат и втори път. Ние с теб сме еднакви, пресягаме се към други места. Какви са според теб некромантите, Кай? Чудовища? Мъртъвци някакви?
— Ти си мъртва. Всички знаят, че некромантите се надигат от гроба.
Чела се наведе към него, толкова близо, че би могъл да впие зъби в шията ѝ, ако поиска, устните ѝ отново докоснаха ухото му.
— Аз съм заклета в смъртта.
За пет години Мъртвия крал се беше издигнал от ново явление в некромантското изкуство до сила, която да промени света. Вече не се пазареше с некромантите, не се опитваше да ги манипулира, да ги насочва или просто да ги ужасява в достатъчна степен, за да изпълнят волята му. Той ги притежаваше. Вече не просто наблюдаваше от сухите земи, не надзърташе към живота през случайно подбрано мъртво око, не говореше с трупни устни, а обитаваше живия свят в откраднати тела, ходеше където си поиска. И си беше събрал армия. Личите се бяха излюпили от някакъв незнаен кладенец на чист ужас, лейтенанти, които да предвождат ордите от мъртъвци.
Докато Чела линееше, Мъртвия крал беше натрупал невъобразима сила. А сега я бе призовал в двора си и това можеше да означава както грозен край на жалкото ѝ пребиваване в света на некромантството, така и ново начало. И тя беше решила да не отива с празни ръце, решила бе да му заведе Кай. Прясно месо. Дори в армията на Мъртвия крал некромантите бяха рядкост. Чела щеше да се отзове на повика му с подарък и така да смекчи провала си с момчето Анкрат — което също се бе издигнало отвъд всички очаквания.
12.
Кародски извори вонят. Не с човешка воня на боклук или разложение, а с химическа смрад, която щурмува безмилостно сетивата, сярна воня на развалени яйца, комбинирана с по-остри миризми, от които очите ти кървясват, а от носа ти почват да излизат съсиреци.
— Вече разбираш защо пътеката се отклонява толкова много, за да се приближи откъм запад заедно с преобладаващите ветрове — каза Леша.
— Защо изобщо някой би живял тук? — попита Бащицата.
Добър въпрос. Колкото по̀ на север отивахме, толкова по-оскъдна ставаше водата, но течността, която бълбукаше в Кародски извори, категорично не ставаше за пиене. Извираше от земните черва гореща, вряща почти. И миришеше съответно.
Махалата — седем колиби и две бараки — се гушеше по склоновете на едно възвишение западно от нас, на място, където вятърът осигуряваше сравнително чист въздух. Когато имаше вятър, разбира се. Отдалеч сградите изглеждаха заскрежени, но отблизо се виждаше, че не е скреж, а сол, спечена върху дървото, обрасла по стрехите. Подминахме първата барака, вратите ѝ бяха отворени широко, вътре се редяха купчини сол като зърно, струпано след жътва, някои купове бели, други сиви, по-назад имаше купчини с ръждив оранжев оттенък, а вляво по-малки купове в светлосиньо.