И без да свалям образния пръстен от окото си, издърпах пистолета от топлата мъртва ръка на Фекслър, като внимавах работният му край да не щръкне към мен. Мъртвецът май нямаше желание да ми отстъпи оръжието си.
— За жалост е наложително да следим диваците още по-отблизо — каза Фекслър. — Машините, които все още работят, няма да работят вечно и освен ако вие не зарежете мечовете и стрелите в полза на нещо по-сложно, скоро няма да има кой да се грижи за тях. Поддръжката изисква цивилизация, а цивилизацията няма да се появи, докато всички войни не спрат.
— Не си могъл да спреш своите собствени войни, Фекслър.
— Той не можа. — Фекслър сведе поглед към трупа си. — Аз съм друго нещо.
Свих устни.
— При всички случаи… защо ми се струва, че би искал на Златния трон най-после да седне император?
21.
В сухите, лишени от живот и лишени от смърт зали на Строителите, под отровения прах на Иберико аз седях замаян от треската и си говорех с призрак, който ми беше помогнал да убия човешкия му първообраз.
— И тези твои духове в машините, те кого искат да сложат на трона, за да им управлява прислугата? Пардон, империята? — попитах.
— Орин от Стрела изглежда логичният избор — каза Фекслър. — Миротворец. Човек на прогреса.
— Ха! — Плюх, макар устата ми да беше суха. Всичко ме болеше. — Значи нямаш интерес да си тръгна оттук и да го спра, така ли?
Сритах отново топлия труп в краката си.
— Ти… тоест той… има ли вероятност да се върне? Аз, изглежда, съм се сдобил с нов приятел, Мъртвия крал. Проявява нездравословен интерес към мен. Наблюдава ме от всички мъртви очи, които са му подръка. Ще се разстроиш ли, ако те поразчленя… него тоест? Просто за всеки случай? — Отчасти се надявах Фекслър да възрази и така да ми спести тежкия физически труд, но той само поклати глава, сякаш това е без особено значение.
— Орин изглежда логичният избор, но сред нас има такива, които предпочитат по-дългосрочен залог с по-голяма печалба — каза Фекслър.
— И защо? Каква печалба? Ако можех да заложа, и аз бих избрал Орин. — Думите излязоха самички от изтръпналите ми устни, усещах как отровата пулсира в мен, надушвах вонята на раните си. Така става, като спреш. Спреш да си починеш и светът те настига. Важен житейски урок — не спирай.
— Сигурно ще си спомниш — каза Фекслър и пристъпи по-близо, като мина между мен и тленните си останки, — че говорихме за колело. За това как най-великите постижения на моето време не бяха оръжията, а промяната на правилата, мащабната промяна в начина, по който сработва светът?
— Смътно. — Размахах трепереща ръка. — Беше нещо за сбъднатите желания. — Май не се беше получило. В момента исках Фекслър да млъкне и да ме остави на мира, а това определено не се случваше.
— Може и така да се каже. — Фекслър се усмихна. — Физиците го наричаха настройка на квантовата емфаза. Основният резултат беше промяна в ролята на наблюдаващия. Моята и твоята. Промяна, при която ролята на наблюдаващия има значение. Промяна, благодарение на която човек може да контролира заобикалящата го среда чрез силата на желанията си, а не чрез машини.
Имах чувството, че ако взема да умра, Фекслър ще продължи да си рецитира лекцията на трупа ми.
— За жалост онова колело не направи само един оборот, или два, или десет. Не, настроиха го да се върти автоматично. Върти се и досега. Всъщност, като много други неща в природата, и този процес има критична точка, отвъд която всичко ще излезе от контрол. И ние сме близо до нея. Пробойните в света, преломите между съзнанието и материята, между енергията и волята, между живота и смъртта се разширяват. И има реална опасност всичко да се срине през тези проломи. Всеки път, когато тези сили — способността да се влияе върху енергията, масата или съществуването — биват използвани, пукнатините се разширяват. Става въпрос за същите онези неща, които вие наричате магия — заклетите в огъня, заклетите в камъка, некромантството и прочие. Колкото повече се използват, толкова по-достъпни стават и толкова повече се руши светът. Този твой Мъртъв крал е просто поредният симптом. Поредният пример за силата на волята, която се използва за промяна на света. А това, от своя страна, ускорява въртенето на колелото.
Въздишка, после в стената вляво от мен се отвори панел, който не бях забелязал досега. От малката ниша зад панела се излъчваше достатъчно светлина да огрее стаята. Свалих образния пръстен от окото си, но Фекслър изчезна, така че го нагласих отново под веждата си.