— Империи се печелят по много начини. Какво знаеш за тактиката, Чела?
— Не много, господарю. — Само да си махне ръката…
— И какви са единствените две тактически предимства на моите легиони, Чела?
— Ами… аз… не познават страх?
— Не. — Тънка агония се разля по рамото на Чела и Мъртвия крал най-сетне свали ръката на Артур. — Човек, който не знае страх, има един приятел по-малко. Чух го от един стар дух преди време. Моите армии имат две тактически предимства. Не дишат и не ядат. Това означава, че всяко блато, езеро или море е моя крепост и че нямам грижа за продоволствени линии. Извън това, кажи-речи, за нищо не стават. Именно тези предимства ми помогнаха да завладея Островите, пак те ми позволяват да нападам Анкрат от тресавищата Кен. Ала амбициите ми изискват нова стратегия, ако искам да ги осъществя по графика, който имам наум.
Мъртвия крал седна отново в трона от плавей на Артур Елгин. Плъзна бели пръсти по излъсканите облегалки на тежкия стол и Чела чу писъците на давещи се моряци.
— Тантос, Керес.
Двама личи се отделиха от събратята си и застанаха отляво и отдясно на Мъртвия крал. Очите на Чела все така не ги различаваха ясно, съзираха само силуети, кости, загърнати с призрачна материя.
— Чела. — Той наведе тялото на Артур към нея. — Да избереш стратегия е като да избереш оръжие. А всяко оръжие има нужда от острие, ако искаш да пронижеш врага, нали така? Ти, Чела, ще пронижеш търбуха на империята за мен. Изпращам те на пътуване. Брат Тантос и сестра Керес ще се грижат за теб. Останалата част от ескорта ти е на кораб, който в този момент влиза в пристанището.
23.
Напредвахме, не бързо, но приемливо. Чувал бях, че се е случвало Златната гвардия да не стигне навреме до Виен с поверениците си, но е било отдавна, преди моето време. Дори когато някой от Стоте умре по пътя, трупът му се доставя по график за Събора.
Когато залезът ни свареше близо до град или село, прекарвахме нощта под покрив, иначе разпъвахме шатри и палатки по ниви и ливади. Тези вечери ги харесвах най-много, харесваше ми как огънят огрява Катерин и Миана, а студена мъгла тегне наоколо, харесваше ми как двете жени се гушат в меките яки на кожените си наметки, а всички се гушим близо до топлинката на огъня. Гомст и Осер седяха на походни столове с бокали вино в ръка и спореха, както спорят старите хора, Макин и Мартен се въртяха около кралицата, готови да компенсират евентуални прояви на нетактичност или недостатъчна загриженост от моя страна, а Кент седеше безмълвен и зяпаше нощта. Райк и Горгот съставляваха периферията на нашата малка компания, навъртаха се около огъня и изглеждаха по-зли и от ада.
В една такава нощ, докато огънят припукваше и светулките на множество други огньове бележеха гората наоколо, Миана каза:
— Йорг, тук спиш много по-добре, отколкото в Призрачния. Защо? — Дъхът ѝ се къдреше в студената нощ. Уж гледаше мен, но следеше Катерин.
— Винаги съм се чувствал добре на път, скъпа — отвърнах. — Когато си на пътя, неприятностите остават зад гърба ти.
— Не и ако си взел жена си — изпръхтя Райк, без да отлепя очи от огъня, сляп за острия поглед, с който го стрелна Мартен.
— В Призрачния винаги говореше насън. — Миана се обърна към Катерин. — Беснееше направо. Накрая се преместих в източната кула, защото изобщо не можех да мигна от него.
Катерин не каза нищо, лицето ѝ остана безизразно.
— А сега спи като бебе — добави Миана.
Свих рамене.
— Епископ Гомст е човекът с кошмарите. Трябва ли да се тревожим, когато святите ни мъже не намират покой в съня?
Миана не ми обърна внимание.
— Вече не крещи: „Сарет“, „Дегран“ и безкрайното „Катерин! Катерин!“.
Катерин вдигна едната си вежда, жест деликатен, изразителен и сладък. Миана беше в лошо настроение още от сутринта, но ако бях погълнал цяло бебе и то се опитваше да размаже с ритници вътрешностите ми, вероятно и аз бих изгубил част от обичайната си толерантност.
Съчка изпука силно в огъня и пръсна искри.
Отбраната е по правило слабост, а не бях в настроение да атакувам, затова изчаквах. Катерин имаше множество възможности — исках да видя коя ще избере.
— Вярвам, че крал Йорг е викал името ми в пристъп на болка, кралице.