В моменти като този, когато откривах покой в анонимността, неизменно си задавах въпроса защо — щом ми е толкова приятно да се отърся от царствените си окови, — защо така упорито заявявам претенциите си към още по-висок трон, към още по-тежка корона? И отговорът на този въпрос, докато дъските скърцаха под краката ми, платната плющяха над мен, а приятният морски бриз изсушаваше потта ми, идваше трудно. Но пръстите ми го намериха сами. Медна кутийка с трънен релеф. Дори тук, в простора на синьото море, под напора на неспокоен бриз, детето щеше да ме намери, и макар кутията да криеше в себе си най-лошите ми престъпления, достатъчно бяха останали на свобода, достатъчно на брой и достатъчно лоши, за да ме настигнат, застоя ли се твърде дълго на едно място, пък било то и в истински рай, да се надигнат като тъмен прилив и да погълнат покоя.
Ако се налага да бягаш, поне бягай към нещо, за да не е бягството ти обикновено малодушие. А ако се налага да бягаш към нещо, защо да не е към императорския трон? Цел достатъчно далечна и непостижима. В крайна сметка да получиш всичко, което искаш, е почти толкова страшно проклятие, колкото да се сбъднат всичките ти мечти.
Юсуф Малендра застана до мен при корабния парапет. Висок мъж, строен, вятърът развяваше широката му памучна роба. Когато се качих на борда, капитан Акхам ни запозна — Юсуф беше единственият друг пътник освен мен и Марко, — но досега мъжът се беше крил някъде, което си е истински подвиг на един толкова малък кораб. Модерният, Марко с дългото име, беше повърнал през парапета още преди да сме напуснали залива, и докато повръщаше, едва не бе загубил странната си шапка. Скоро след това се скри някъде под палубата. Сигурно и Юсуф се беше крил там досега.
— Впечатляващо, нали? — Той кимна към Скалата, Планината на Тарик, все още внушителна, макар да бе останала далеч зад нас.
— О, да. Този Тарик трябва да е бил велик крал — отвърнах аз.
— Никой не знае. Името е древно. — Юсуф хвана с две ръце парапета. — Всичките ни имена са древни. Строителите са записвали имената си в машини и ние не можем да ги прочетем. Слънцата са изгорили всичко, написано на хартия, освен най-старите ръкописи, които били прибрани в дълбоки подземия. Свитъците, които сме намерили, били най-ценните, ценни повече заради възрастта си, отколкото заради тайните, които криели. Когато земите отново станали обитаеми и хората се върнали там, повечето свитъци, които открили, били дело на гърци и римляни.
— Значи дишаме прахта на Строителите във всичко, дори в имената? — Засмях се.
Загледахме се в чайките, които кръжаха над палубата и надаваха крясъци.
— При роднини ли отивате в Марок? — попита той. — Ще се жените?
— Мислите, че вашите дами биха ме харесали? — Обърнах към него изгорената половина на лицето си.
Юсуф вдигна рамене.
— Дъщерите се женят за онзи, когото изберат бащите им.
— А вие ще се жените ли? — Сведох поглед към меча с тънко извито острие на кръста му, после вдигнах очи към тъмната му грива, истински хаос от ситни къдрици, окован с гребени от кост.
Той отметна глава и се засмя.
— На въпроса с въпрос. Явно имате опит с дворцовия живот.
— Наклони се към парапета в унисон с полюшването на кораба и ме стрелна с поглед. — Твърде стар съм за още съпруги, сър Йорг, а вие сигурно се смятате твърде млад за първа? — Тъмни устни оформиха усмивката му, по-тъмни от карамелената му кожа. Трийсетинагодишен, не повече, прецених аз.
Свих рамене.
— Определено твърде млад за още. А за да задоволя любопитството ви, пътувам за удоволствие, да видя какво ще ми предложи светът.
Вълна се плисна в борда и опръска и двама ни.
Мароканецът избърса лицето си.
— Сол! Да се надяваме, че светът има да предложи нещо по-добро от това, нали? — И пак онази усмивка, зъбите дълги и равни, сивкави някак.
Усмихнах се широко в отговор. Не бих имал нищо против едно морско премеждие, без сала от отломки и консумацията на урина, разбира се. Но само ден по вълните беше крайно недостатъчно. Пък и преходът към един нов свят заслужава паметно пътешествие, а не просто скок през канал, широк трийсетина мили.
— Трябва да отседнете при мен, сър Йорг. Имам красив дом. Каня ви да дойдете с мен, като слезем на брега. Нека се знае, че Марок посреща гостите си с отворени обятия. Настоявам. А вие ще ни разкажете какво се надявате да намерите в Африк.