Бих могъл да стана и да тръгна обратно към „Кешаф“, който още чакаше вързан за кея. Но те вече знаеха дали ще го направя, или не. Направо да полудееш.
Юсуф хвърли и премести пуловете си. Играеше с белите. Моят чай и неговото кайве пристигнаха. Дали нямаше отрова в чашата ми? Вдигах я към устните си.
— Портокали?
— Ароматизиран е с цветове на портокалово дърво — отвърна Юсуф.
Ако искаха да ме отровят, момчето от „Кешаф“ можеше да сложи нещо във водата, която ми носеше. Допрях чашата до устните си — красива чашка от тънък порцелан с деликатна шарка по ръба. Не, за тях бях по-ценен като заложник, когото Ибн Фейд да използва във войната си с дядо ми.
Чаят беше приятен на вкус. Хвърлих заровете и играх, без да бързам, уж ми е трудно да взема решение. Следващите ходове на Юсуф ме изненадаха — не че бяха глупави или погрешни, но определено ми се сториха твърде предпазливи. Напомних си, че дори матмагьосниците не са безгрешни. Опитали се бяха да отровят дядо ми, а той още си беше жив и здрав. Опитали се бяха да подпомогнат каузата на Ибн Фейд, а вместо това бяха отровили дузина и повече висши велможи от Конски бряг и така бяха съсипали репутацията му. Смъртта на онези нещастници бе опетнила жестоко името и честта на собствения им господар.
Хвърлих заровете. Шестица и четворка.
Пръстите ми се свиха около дръжката на ножа под прикритието на масата и попитах:
— Знаете ли какво ще направя сега, лорд Юсуф?
Можех да забия ножа в гърлото му например.
Бавна усмивка.
— Не, но мога да се досетя.
Направих своя ход.
Юсуф се поколеба за миг, преди да загребе заровете с чашката. Бръчка пресече челото му. Може би преизчисляваше сметките си.
Докато мавърът местеше пуловете си, аз съставих наум бърз списък. Списък от шест възможности, поведение, което биха избрали други мъже.
1) Райк: Пресегни се, стисни Юсуф за врата и натреси лицето му в масата. После действай според обстоятелствата.
2) Макин: Сприятели се. Вкарай в действие чара си.
3) Горгот: Тръгни си, без да вдигаш излишен шум. Избери пътека, която ще защити онези, които най-много зависят от теб.
4) Баща ми: Купи, каквото може да се купи. Раздай толкова правосъдие, колкото можеш да раздадеш, без загуба за себе си. После се върни у дома да консолидираш силите си.
5) Гомст: Кажи молитва за напътствие. Следвай Юсуф, подчинявай се на правилата и когато ти се удаде шанс — бягай.
6) Сим: Давай го кротко. Тръгни с Юсуф и неговия човек. Убий ги някъде, където никой няма да те види. Продължи нататък, дегизиран като мавъра.
Заровете отново дойдоха при мен. Взех единия. Ако оставех на зара да избере, ако оставех на шанса да посочи една от шестте нетипични за мен реакции, това сигурно би разкъсало мрежата от предначертани варианти, в която се бях оплел.
— Може би, ако ги хвърлям един по един, ще имам повече късмет — рекох.
Юсуф се усмихна мълчаливо, без да сваля очи от мен.
Хвърлих зара. Да видим как ще предскажеш това!
Двойка. Да се сприятеля? По дяволите!
Хвърлих и втория зар, като го завъртях хубаво. Alea iacta est, както е казал Цезар. Зарът е хвърлен. Щях да обвържа съдбата си с този.
Зарът се въртя сякаш цяла вечност в единия ъгъл на дъската, прехвърли ръба, търкулна се по масата и падна на земята. Юсуф се наведе да го вдигне.
— Още една двойка!
Мама му стара!
Преместих пуловете си с надеждата да ме осени някакво вдъхновение. Юсуф вече го играеше мой приятел. Нямах представа как да превърна преструвката в искрена симпатия. Всъщност дори не бях докрай сигурен, че разбирам разликата между двете.
Някакво раздвижване в бялата жега привлече вниманието ми. Изгърбен гигант в черно, наобиколен от тълпа, която сякаш се бе материализирала от напечения въздух? Не, деца бяха, дрипави деца, наобиколили мъж, който влачеше нещо през площада.
— Извини ме за минутка, Юсуф. — Станах и се усмихнах вътрешно на объркването, минало за миг през очите на мавъра.
Пробих си път между поставените нагъсто маси и излязох под слънцето. Модерният с все черните си дрехи и опасно килнатата си шапка влачеше тежкия сандък, а децата го дразнеха, подвикваха му, замеряха го с камъчета, а най-смелите се опитваха да му бръкнат в джобовете.